Определение № 520 от 25.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4873/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 8300, постановено на 17.04.2014 год. по ч.гр.дело № 3611/2014 год. по описа на Софийския градски съд, Търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане от 10.02.2014 год. на Софийския районен съд, първо отделение, 30-ти състав по гр.дело № 54155/2013 год. за отхвърляне заявлението с вх.№ 3144645 от 21.12.2013 год. на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК в частта, с която е направено искане за следната сума: 34 375,77 лева-договорна лихва за периода 20.02.2010 год. – 20.12.2013 год. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят [фирма], [населено място], представляван от адвокат Д. П., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Настоящото производство е образувано по частна касационна жалба с вх.№ 59800, подадена на 16.05.2014 год., която с разпореждане от 07.07.2014 год. на въззивния съд е върната поради невнасяне на държавна такса, съобщено на жалбоподателя на 11.07.2014 год. и като необжалвано е влязло в сила. При това положение производството следва да се прекрати поради липса на предмет, поради което Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение