Определение № 2807 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1480/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Тоневи Агро“ ЕООД, ЕИК 202881226, представлявано от управителя А. Т., чрез адв. М. Стоянова, против Определение № 4582/18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 648/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора /АС - Стара Загора/, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното протоколно определение от 23.10.2023 г., в частта му, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски. Частният жалбоподател обжалва определението, като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата доводи. Ответникът – Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие“/ДФЗ/ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производството, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество,частната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Тоневи Агро“ ЕООД против Решение за отказ № 03-РД/1864 от 29.05.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 38, т. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 9д от ЗПЗП е отхвърлено изцяло проектното предложение на дружеството с № в ИСУН: BG06RDNP001-4.017-0138 за предоставяне на БФП по процедура за подбор № BG06RDNP001-4.017 „Целеви прием на проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година /ПРСР 2014 – 2020/, със заявен размер на БФП 100 298,63 лв. По делото е постъпило писмено становище от жалбоподателя с Вх. № 6362/20.10.2025 г., с което са представени Уведомително писмо от ДФЗ за включване на проектното му предложение в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране по процесната процедура и Административен договор за предоставяне на БФП по ПРСР 2014 – 2020, въз основа на които е направено искане за прекратяване на съдебното производство, поради оттегляне на обжалвания административен акт, както и искане за присъждане на направените разноски по делото съгласно приложен списък на разноските. По делото е постъпила молба от ответника с Вх. № 6448 от 22.10.2025 г., с която са представени УП – покана, идентично по съдържание с приложеното към становището на жалбоподателя, а с рег. номер – 07-2600/20968, одобрен Оценителен доклад, Заповед за определяне на оценителна комисия и Протокол от заседание на постоянно действащата работна група за разглеждане на постъпили жалби и възражения, в т.ч. срещу заповеди за отказ за финансиране на заявления за подпомагане и решения за отказ на предоставянето на БФП на проектно предложение, въз основа на които е направено искане за прекратяване на съдебното производство, но поради отпаднал правен интерес от оспорването. Посочено е, че след образуване на делото ДФЗ е извършил последваща проверка на заявлението на „Тоневи Агро“ ЕООД и в резултат на нея проектът на дружеството е бил одобрен за финансиране, като към момента с последното е подписан договор за предоставяне на БФП. С протоколно определение от 23.10.2025 г. на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Тоневи Агро“ ЕООД и съдебното производство по делото е прекратено, поради отпаднал правен интерес от оспорването. Съдът е приел, че липсва изрично волеизявление на административния орган за оттегляне на оспореното решение и следователно не са налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 8 от АПК. Посочил е, че финализирането на процесната процедура в полза на жалбоподателя – след образуване на делото проектът му е одобрен за финансиране и в резултат на това с него е подписан договор за предоставяне на БФП, обуславя извод, че жалбоподателят вече няма правен интерес от оспорването. Със същото определение е оставено без уважение искането на „Тоневи Агро“ ЕООД за присъждане на направените разноски по делото, като е прието, че в чл. 143 от АПК не е предвидена хипотеза за присъждане на разноски в полза на оспорващия при прекратяване на съдебното производство, поради липса на отпаднал правен интерес от оспорването. С обжалваното определение от 18.11.2025 г. в производството по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, административният съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за изменение на определението в частта за разноските, позовавайки се на мотивите, изложени в определението за прекратяване на производството, а именно, че законодателят е уредил хипотези, при които разноските са дължими и при прекратяване на делото, но в случая същите не са налице, тъй като производството е прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК - поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защита. Определението е неправилно. По делото не е било спорно, че към момента на сезиране на съда с жалба е бил налице отказ № 03-РД/1864 от 29.05.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 38, т. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 9д от ЗПЗП е отхвърлено изцяло проектното предложение на дружеството с № в ИСУН: BG06RDNP001-4.017-0138 за предоставяне на БФП по процедура за подбор № BG06RDNP001-4.017 „Целеви прием на проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“, по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година /ПРСР 2014 – 2020/, със заявен размер на БФП 100298,63 лв. Видно от материалите по делото, както и от проведената кореспонденция между дружеството и ДФЗ се установява, че дружеството е представило разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31520926/04.07.2022 г., издадено от Басейнова дирекция. На 20.03.2025 г. с УП от дружеството е изискано да представи допълнение към разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31520926/04.07.2022 г. издадено от Басейнова дирекция с описание на конкретните имоти и площи, които се предвижда да бъдат напоявани. В отговор на писмо дружеството е представило становище за допустимост по чл.155, ал.1, т.23 от Закона за водите, както и становище към разрешително № 31520926/04.07.2022 г., издадено от Басейнова дирекция, в което са описани имотите предвидени за напояване, както и уточнение от Басейнова дирекция – Пловдив, че разрешителното за водовземане е административен акт и не е възможно неговото допълване, а е необходимо да се извърши цялостна процедура по изменението му. На 20.05.2025 г. на дружеството е било издадено исканото разрешително. Решението, с което е отхвърлено изцяло проектното предложение на дружеството, е постановено на 29.05.2025 г. от Изпълнителния директор на ДФЗ. След извършена последваща проверка проектът на дружеството е бил одобрен за финансиране и в резултат на това с него е подписан договор за предоставяне на БФП. От изложеното по–горе може да бъде направен извод, че административният орган е бил уведомен, че ще бъде представен искания от дружеството документ и въпреки това е постановен отказ по проектното предложение именно на това основание. При така установеното настоящият съдебен състав счита, че следва да се присъдят направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство предвид наличието на правен интерес от оспорването на процесното решение към момента на завеждане на жалбата. Производството е прекратено поради отпаднал правен интерес в хода на съдебното производство, а не поради изначална липса на правен интерес. В чл. 143 АПК е уредено присъждането на разноски само в една от хипотезите на прекратяване на производството по чл. 159, а именно поради оттегляне на оспорения административен акт. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в хода на съдебното производство, същото е подкрепено с доказателства, поради което следва да бъде уважено. При така установеното е видно, че административният орган е станал причина за завеждане на делото. В настоящият случай независимо, че съдът се е мотивирал с отпаднал правен интерес на жалбоподателя, към момента на завеждане на делото такъв е бил налице и ответникът с поведението си е дал основание за завеждането му. В чл. 143 от АПК не се съдържа уредба относно дължимостта на разноските при прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес от оспорването. Поради това касационният състав намира, че в този случай следва да се приложи общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, според което страната, дала повод за завеждане на делото, дължи направените разноски. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, като искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в производството пред АС - Стара Загора се явява основателно за сумата от 1688,49 евро, от които 1278,23 евро представляващи възнаграждение за един адвокат и 410,26 евро, представляващи държавна такса за производството. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Пето отделение