Решение № 2082 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10474/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Био Пи Ди Ес Строй" ЕООД срещу решение № 17755/23.05.2025 г., допълнено с решение № 30390/17.09.2025 г., по адм. дело № 8282/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на "Био Пи Ди Ес Строй" ЕООД срещу Ревизионен акт № Р – 22221722004709–091-001 от 06.04.2023 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 989 от 14.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявената жалба за неоснователна, а административният акт за законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административният съд е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано — пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. По делото са ангажирани доказателства, които свидетелстват за реалността на извършените доставки. Всички търговски и счетоводни документи, въз основа на които са извършени доставките на стоки от преките доставчици през ревизионния период, както и документите за извършените плащания по тях, включително и на ДДС, са налични и са на представени на вниманието на проверяващите органи. Фактурите и приложените към тях доказателства за документалната обоснованост за издаването им дават възможност за вярна и точна преценка по отношение на извършените доставки. Съдът е пренебрегнал изцяло заключението на ССЕ, въпреки че заключението е прието и не е било оспорено от ответния орган. Същевременно, съдът не е обсъдил и представените материали, по които е работило вещото лице. Вещото лице подробно и пространно е обсъдило всички събрани в хода на ревизията доказателства, цялата ревизионна преписка, което е видно и от самото заключение, а освен това повторно се е свързало с дружествата-доставчици и е изискало допълнителни материали. Представените писмени доказателства не са били оспорени от страна на данъчния орган по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и пар.2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със съответната доказателствена сила. Фактурите и останалите писмени документи са редовни от формална страна. Тези доказателства доказват по несъмнен начин реалното извършване на фактурираните доставки. При тези данни изводите на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за ползване на данъчен кредит и за нереалност на сделките са неправилни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Недопустима е практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуалноправни и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно – задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчнозадълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици.Необосновано първоинстанционния съд е приел, че по делото не са налице доказателства за извършване на процесните доставки. Съдебният състав е възприел изцяло констатациите на приходната администрация за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит изразени в РД и РА само поради липса на кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците. В съдебната практика на СЕС изрично се посочва, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. Следва да се споделят доводите на касатора, че в обжалваното решение са възприети изцяло изводите на органа по приходите изразени в РД и РА относно отказаното правото на приспадане на данъчен кредит по доставки извършени от: „Ремекс” ЕООД, „Елос Секюрити” ЕООД, „Райвал Про” ЕООД. Реаното извършване на доставките се потвърждава от констатациите и изводите на приетата по делото ССЕ, която не е оспорена от страните. Тези доказателства отразяват реалното изпълнение на процесните доставки. Същите не са били обсъдени в тяхната пълнота и взаимовръзка в обжалваното решение на АССГ. Това е довело до необосновани фактически изводи за липса на реални доставики, респективно до неправилни правни изводи за незаконосъобразно ползван данъчен кредит по спорните фактури. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 2 400 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,