Определение № 2243 от 09.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3015/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 88 от 30.03.2023г. по гр.д. №508/2022г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 737 от 11.10.2022г. по гр.д. № 1040/2022г. на Шуменски районен съд. С последното е уважен иск на Г. К. С. по чл. 76 ЗН като е призната за относително недействителна сделката, сключена с нотариален акт за дарение от 09.11.2021г., с която Р. К. Х. дарява на „Оксин“ ЕООД 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 20 902 кв.м., намиращ се в землището на [населено място], в местността „Д. К.“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива. Уважен е и иск по чл. 33, ал.2 ЗС като е допуснато Г. С. да изкупи продадената на същата дата от Н. К. Б. на „Оксин“ ЕООД 1/3 идеална част от горепосочения поземлен имот за сумата от 1 500лв., платима на „Оксин“ ЕООД в едномесечен срок от влизане на решението в сила в сила. Касационната жалба е подадена от „Оксин“ ЕООД, ЕИК и с нея се обжалва решението изцяло. Претендира се допускане на касационно обжалване по правния въпрос: може ли искът по чл. 76 ЗН да се предяви самостоятелно, без да е съединен с иск за делба или за собственост както се приема в Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК. Изрично касаторът сочи, че въпросът не е за допустимостта да се съединява иск по чл. 76 ЗН с иск по чл. 33, ал.2 ЗС. Изтъква се противоречие както с визираното Тълкувателно решение, така и с практиката по Решение № 124 от 13.12.2019г. по гр.д. № 4344/2018г. на ІІ г.о. и Решение № 33 от 09.09.2020г. по гр.д. № 2902/2019г. на І г.о. Ответницата по касационната жалба Г. К. С. възразява да бъде допуснато касационно обжалване. Претендира разноски. Ответниците Н. К. Б. и Р. К. Х. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е от Г. С. против ответницата Р. Х. иск по чл. 76 ЗН, а против ответниците Н. Б. и „Оксин“ ЕООД иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Ищцата и двете ответници физически лица са деца и наследници по закон на К. Б. Х., починал 2020г. Наследодателят е притежавал няколко недвижими имота, сред които нива, представляваща ПИ с идентификатор ***, с площ 20 902 кв.м., в землището на [населено място], местността „Д. К.“. С нотариален акт от 09.11.2021г. Р. Х. е дарила своята 1/3 ид.ч. от имота на „Оксин“ ЕООД. В същия ден ответницата Н. Б. и продала на същото дружество своята 1/3 ид.ч. от имота за сумата 1500лв. Ищцата претендира относителна недействителност на дарението на основание чл. 76 ЗН, доколкото с него се извършва разпореждане с част от наследствен имот. При признаване на тази относителна недействителност моли да бъде допуснато изкупуване на продадената от Н. Б. на дружеството 1/3 ид.ч., тъй като продажбата е в полза на трето за съсобствеността лице и не е изпълнено изискването на чл. 33, ал.1 ЗС да й е предложена продадената част. Ответницата Р. Х. не е взела становище по иска по чл. 76 ЗН. Ответницата Н. Б. оспорва предявения срещу нея иск по чл.33 ал.2 от ЗС. Ответникът „Оксин“ ЕООД счита предявения иск по чл.76 ЗН за недопустим, тъй като между страните не е висящо дело за делба или спор за собственост. Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС намира за неоснователен, понеже се касае до продажба между съсобственици. Въззивният съд е приел иска по чл.76 ЗН за допустим и основателен. Позовал се е на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК, според което актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ е относително недействителен и на тази недействителност може да се позове всеки наследник, който не се е разпоредил с дела си. Ищцата Г. С. има качеството на наследник и притежава 1/3 ид. част от процесния наследствен имот. Съдът е посочил, че искът по чл. 76 ЗН може да се предяви не само съединен с иск за делба или за собственост на имота, но и самостоятелно или съединен с иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, като в този смисъл е посочил практика на ВКС. Сделката дарение, доколкото представлява разпореждане на един от сънаследниците Р. Х. с притежаваната от него наследствена част в полза на трето лице, се явява относително недействителна спрямо ищцата Г. С.. По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС досежно договора за продажба между Н. Б. и „Оксин“ ЕООД съдът е посочил, че при желание да продаде дела си съсобственикът е длъжен да предложи своята част за изкупуване първо на съсобствениците си. Ако това не бъде сторено, съсобственикът има право да замести купувача по сделката чрез провеждане на конститутивния иск по чл. 33, ал.2 ЗС като заплати същата цена в предвидения в закона срок. В случая ищцата Г. и продавачката по договора Н. са съсобственици и сделката е извършена в полза на трето за съсобствеността лице предвид обявяването на договора за дарение за относително недействителен. Искът е предявен в законовия двумесечен срок от узнаване на сделката (тъй като предложение за изкупуване не е правено). При наличието на тези предпоставки искът е уважен. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива липсват. Поставеният правен въпрос е за допустимостта иск по чл. 76 ЗН да се предяви самостоятелно извън дело за делба или за собственост; направена е изрична уговорка, че не се поставя въпросът за допустимостта иска по чл. 76 ЗН да бъде съединен с иск по чл. 33, ал.2 ЗС. Формулиран по този начин и с тази забележка, въпросът не се явява определящ за изхода на спора. В случая са обективно съединени иск по чл. 76 ЗН и иск по чл. 33, ал.2 ЗС, при което релевантният за изхода на спора въпрос е дали е допустимо такова съединяване. Няма отношение към изхода на спора въпросът дали искът по чл. 76 ЗН може да се предяви самостоятелно извън иск за делба или иск за собственост. Предявеният в настоящето производство иск не е самостоятелно предявен, а е съединен с иск по чл.33, ал.2 ЗС, така че липсва противоречие с практиката по Решение № 124 от 13.12.2019г. по гр.д. № 4344/2018г. на ІІ г.о. Даденото в него разрешение е, че искът по чл. 76 ЗН не може да се предявява чрез възражение от неразпоредилия се с дела си наследник по предявен от него срещу приобретателя отрицателен установителен иск за собственост без участието на сънаследника - прехвърлител. Посочено е, че относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се предявява чрез възражение само в производство по делба или по иск за собственост, в който участват и двете страни по атакуваната сделка. Разрешението не е приложимо за настоящия спор, който е различен от фактическа страна. Същото се отнася и до Решение № 33 от 09.09.2020г. по гр.д. № 2902/2019г. на І г.о., според което правото по чл. 76 ЗН може да бъде упражнено чрез самостоятелен иск, съединен с положителен установителен иск за собственост. Същевременно, в практиката посочена от въззивния съд - Определение № 52 от 05.02.2010 г. по ч.гр.д. № 41/2010г. на I г.о., Определение № 10 от 21.04.2012 г. по ч.гр.д. № 134/2012г. на I г. о., както и Решение № 70 от 15.07.2014г. по гр.д. № 7091/2013 г. на I г.о. и определение № 50194 от 26.09.2022г. по ч.гр.д. № 537/2011г. на ІІ г.о. (което се позовава на тази практика) се приема, че искът по чл. 76 ЗН може да бъде съединен с иск по чл. 33, ал.2 ЗС. Разяснено е, че съотношението между исковете е на обуславяща и обусловена претенция, което съединяване е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 1/12004г. на ОСГК. Именно такъв е настоящия случай и решението на Шуменски окръжен съд съответства на тази практика. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответницата Г. С. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.