Определение № 5152 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2278/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Община Г. срещу въззивно решение № 46 /09.03.2026 г. по в.гр.д. № 552 /2025 г. на Великотърновския апелативен съд, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.49 ЗЗД да заплати обезщетение за непозволено увреждане в размер на 20 451.68 евро (40 000 лева).

Ответникът по касационната жалба В. Д. К. в писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановеН. срок, от страна по делото, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

С първоинстанционното решение са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника Община Г. за неимуществени вреди от претърпяно нараняване от падане от мотор по време на движение на кръгово кръстовище на общински път в гр. Г.. По делото е установено, че управлявавият от ищеца мотоциклет при ляв завой в кръгово кръстовище с предното си колело е настъпил тас от автомобилна гума, върху който колелото се е плъзнало и мотоциклетът е паднал наляво, при което ищецът е бил затиснат от него и е претърпял счупване на левия крак и други травми. Съдът е приел, че по делото е доказано, че тасът от автомобилна гума се е намирал на пътя поради неизпълнение на задължението на общината да поддържа общинския път чист от предмети, които могат да застрашат участниците в движението (поради бездействието на нейни служители, на които е възложено да поддържат пътя чист). Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е определил обезщетението в намален размер – 30 000 лева и го е увеличил до равностойността на 40 000 лева.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател поставя правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

Въпрос 1: Може ли заключението на вещото лице да почива на предположеН.?

Въпросът е свързан с доводи, че заключението на автотехническата експертиза почива не само върху обективни данни, но и върху предположеН., тъй като съставеН.т протокол за ПТП е непълен. Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решенията на ВКС по гр.д. № 60238 /2016 г., на IV г.о., по гр.д. № 408 /2010 г., на I г.о. и по гр.д. № 3482 /2018 г., на IV г.о., с които е прието, че заключението на експерта не може да съдържа само крайН. извод по поставената задача, а трябва да бъде основано на конкретни данни.

Действително въззивният съд е приел, че заключението на автотехническата експертиза почива не само върху обективни данни, но и на предположения, тъй като в окомерната план-схема на ПТП кръговото кръстовище и положението на мотоциклета са дадени приблизително, без да бъдат извършени замервания. И самото вещо лице твърди, че информацията в скицата и протокола за ПТП са оскъдни. И че в протокола не е отбелязано дали има протриване на асфалта и следа, въз основа на която да се изчисли скоростта на движение. Въззивният съд е приел, че същественото в случая е, че е възможно при преминаване върху автомобилен тас мотоциклетът да се подхлъзне и да падне на платното за движение.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Основните факти, на които е основано заключението, са установени по делото: падане на водач от мотоциклет на лявата му страна под мотоциклета при движение с позволена скорост в кръгово кръстовище по причина на настъпен от предното колело на мотоциклета тас от автомобилно колело (не от автомобилна гума). Фактите, които не са установени (точната позволена скорост, наличието или не на спирачен път след подхлъзването на мотоциклета и точното място, на което е паднал) нямат значение за изключване на отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД.

Няма противоречие с установената практика, включително с посочените от касационния жалбоподател съдебни решения на ВКС, доколкото частта от заключението, на която е основано въззивното решение, е основана на конкретни данни, независимо, че протоколът за ПТП и скицата към него не са пълни.

Въпрос 2: Какви са критериите при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди - следва ли да се обсъдят конкретни по делото обстоятелства при присъждане на обезщетението от страна на съда?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за фактите и обстоятелствата, които имат значение за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, установени от съдебно-медицинската експертиза, която е изготвена след преценка на наличните медицински документи и след преглед на ищеца и от свидетелски показаН.. Не е допуснато противоречие с посочените от жалбоподателя решения на ВКС: по гр.д. № 3841 /2022 г., II г. о., по гр.д. № 1070 /2010 г., III г.о., по гр.д. № 935 /2024 г., IV г.о.

Въпрос 3: Въззивната инстанция, явяваща се като втора първа инстанция, дължи ли произнасяне по всички наведени пред нея възражения от страна на страните в производството и длъжна ли е да обсъди поотделно и в цялост доказателствения материал по делото?

Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е коментирал поотделно и в тяхната съвкупност приложените писмени доказателства, приети по делото и установяващи активната работа на общинските служители: График относно почистване и измиване на улици на територията на гр. Г. със специализирана метачна техника, утвърден от директора на ОП „Благоустрояване“ при Община Г., график относно дейността на служителите от отдел „Чистота“ при ОП „Благоустрояване“, регистрираните и обработени сигнали за периода 12.09.2024 г. до 20.09.2024 г. и извадка от работна тетрадка 05.09.2024 г. - 24.09.2024 г. на ОП „Благоустрояване“.

Въпросът не е разрешен в противоречие с установената практика, според която съдът е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства за фактите и обстоятелствата, които имат значение за спора.

Въззивният съд е обсъдил тези доказателства (на стр.8 и 9), както и показанията на посочените от ответника свидетели. Но е приел, че извършването на дейност по почистване не изключва наличието на тас върху платното в момента на ПТП. Изводът на съда е, че дори с тези доказателства и със свидетелските показаН. на служителите на ответника да се установява, че по време на проверките на мястото на произшествието да е нямало пречещ на движението предмет, те не опровергават събраните по делото доказателства, че непосредствено след произшествието такъв предмет е установен под предното колело на падналия мотоциклет, управляван от ищеца, а от показанията на посочени от ищеца свидетели (Д., л.117, стр.2 и С., л.119, стр.2 от делото на ГОС), се установява, че пластмасовият тас се е намирал в кръговото кръстовище няколко дни преди това и е бил подмятан от преминаващите автомобили.

Въпрос 4: По какъв обективен начин следва да се определя заинтересоваността на свидетелите и по какви критерии съдът извършва преценка и съпоставка между свидетелски показаН. при формиране на вътрешното си убеждение.

Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд в противоречие с чл.9 от ГПК е преценил показаН.та на свидетелите, водени от пострадалия за достоверни и ги е кредитирал, въпреки че са близки до него и преживяванията му, а в същото време не е сметнал за автентични единствените показания (от страна на служителите на общината), които бяха непротиворечиви и взаимнодопълващи се, само защото те са икономически зависими от работодателя си и не доказват механизма на деянието.

Въпросът не е разрешен както се твърди. Въззивният съд не е установил заинтересованост на свидетелите на ищеца и ги е обсъдил съвкупно с всички останали доказателства по делото. Той е приел, че тези свидетели са били участници в движението по пътя и са се намирали в посоката на движение на пострадалия ищец на известно разстояние след него (едиН.т като водач на лек автомобил, а другият на мотоциклет) и са дошли на местопроизшествието, където са заварили падналия ищец и падналия мотоциклет и е обсъдил твърдеН.та им за видяното от тях на местопроизшествието съвкупно с останалите събрани по делото доказателства за това (основното от които е протоколът за ПТП), Въззивният съд не е описал, нито установил съдържащите се в показаН.та на тези свидетели вътрешни противоречия.

Както беше посочено, въззивният съд е обсъдил и показанията на посочените от ответника свидетели (Ч. и Ц.), за които по-горе е посочено какво е приел: че те свидетелстват за неотносими към механизма на ПТП обстоятелства (стр.7 от решението) и че от показаН.та им, че е извършвано редовно почистване на това място от общинския път не може да се направи извод, че към момента на ПТП на мястото на ПТП не е имало пречещ на движението предмет (тези свидетели не са очевидци на ПТП, нито са дошли на мястото му веднага след като то е настъпило), тъй като по делото са събрани доказателства за наличието на предмета (на таса от автомобилно колело) непосредствено след падането на ищеца (стр.8 и 9). Показанията на свидетелите на общината не противоречат на показанията на свидетелите на ищеца, тъй като са за видяното от тях в различни времеви моменти. Тези изводи на въззивният съд, както и изводът на въззивН. съд, че обстоятелството, че свидетелите Ч. и Ц., които са служители на общината, предполага известна тяхна заинтересованост (от изхода на спора в полза на ощината), както и обсъждането от въззивният съд на свидетелските показания съвкупно с всички други събрани по делото доказателства за същите обстоятелства, не са в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС по приложението на чл.172 ГПК, включително с приетото в посоченото решение по гр.д. № 776 /2009 г., IV г.о.

5. Налице ли е противоправно бездействие по смисъла на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите при внезапно възникнала опасност (препятствие на пътя), появила се непосредствено преди увреждането, когато липсва обективна възможност за предприемане на ефективни предотвратяващи действия от страна на общината?

Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е установил описаната фактическа обстановка, на която е основан въпросът. Той е приел за установено, че пластмасовият тас се е намирал в кръговото кръстовище няколко дни преди това и е бил подмятан от преминаващите автомобили.

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивният акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски и на юрисконсултско възнаграждение, а искането на процесуално представител на ответника адвокат Н. Д. за осъждането на ищеца да заплати разноски на ответника в касационното производство В. К., е неоснователно, тъй като тя (адвокат Д.) не е представила доказателства ответникът В. К. да е направил разноски – в представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че му е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Това дава основание за различно искане, каквото не е направено до постановяване на настоящото определение.

Водено от изложеното съдът