Определение № 862 от 17.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1576/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282 от ГПК. С молба с вх. №2117/04.02.2025г. касаторът „Виваком България“ ЕАД е поискал да бъде освободена предоставената от него гаранция по чл. 282 ГПК за спиране на изпълнението, в размер на сумата от 1 241 088,41 лв., като сумата бъде преведена по посочената в молбата му банкова сметка. Със становище от 11.03.2025г., противната страна – ищецът А. Г. Г., е възразил срещу искането за освобождаване на сумата, като изтъква, че няма влязло в сила решение по същество, с който да се отхвърлят исковете му, делото е върнато за ново разглеждане и съгласно чл. 282, ал.6 ГПК гаранцията не подлежи на освобождаване. ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с искането, намира следното: С решение № 218/19.12.2024г. по к.т.д.№1576/2023г. на ВКС, съдът е отменил решение № 933/06.07.2023г., постановено по в.гр.д. № 974/2023г. на Софийски апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Видно от данните по делото, след връщането му, е образувано гр.д.№45/2025г. на САС, което е висящо, насрочено и няма постановен окончателен съдебен акт. Изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е било спряно по реда на чл. 282 ГПК с определение №557/17.07.2023г. и въз основа на представеното от касатора обезпечение - парична сума в размер на 1 241 088,41лв., намираща се по набирателната сметка на ВКС съгласно служебно приложената справка и удостовереното от служител. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за освобождаване на гаранцията е процесуално допустима, но неоснователна. Разпоредбата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената гаранция, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Съгласно чл. 282, ал.6 ГПК, ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира, а в случай, че новото решение е различно от предишното, се прилага съответно разпоредбата на чл. 245, ал.3, изр.2 ГПК. Към настоящия момент не са налице основания за освобождаване на внесената гаранция, тъй като предявеният осъдителен иск не е отхвърлен с влязло в сила решение, нито делото е прекратено, а е върнато за ново разглеждане от компетентния въззивен съд. Следователно не е налице нито една от двете хипотези за освобождаване на гаранцията по чл. 282, ал. 5 от ГПК, поради което искането е неоснователно и молбата трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение