Определение № 217 от 02.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С решение № 60 от 23.04.2013 год. настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., след отмяната на въззивното решение е отхвърлил предявените против Д. и С. Б. искове по чл. 108 ЗС и за двата недвижими имота в [населено място], предмет на спора. На ответниците Б., касатори в производството, са присъдени със същото решение разноските по делото за всички инстанции в размер на сумата 8 115.32 лв. В срока по чл. 248 ГПК за необжалваемите решения - на 22 и 23.05.2013 год. са постъпили молби и от двете страни по делото за изменение на решението в частта му за разноските. Първата молба е подадена от ответниците по делото Д. и С. Б. с искане за присъждане допълнително на сумата 5 748.89 лв., представляващи направени по делото разноски, съгласно направен в молбата списък. Втората молба е подадена от ищците по делото – Р. П. Н., Ю. Р. С., Б. В. А., Ф. Г., Г. К. Я., М. Г. Я. и Т. Г. Ц., чрез адв. М. Т., с искане за намаляване размера на присъдените в тяхна тежест разноски поради прекомерност на присъденото адвокатското възнаграждение, както и нарушение на чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ при присъждане на възнаграждение за повече от един адвокат на страната. Поддържа се и довод за намаляване на адвокатското възнаграждение с оглед неявяването на един от упълномощените адвокати в съдебното заседание пред касационната инстанция, както и довод за присъждане на разноски при липса на представени доказателства за такива. Всяка една от страните оспорва молбата на другата, по изложените в писмените им отговори съображения. Разгледани по същество, молбите са неоснователни. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във връзка с чл. 81 ГПК, с решението на ВКС, с което предявените искове са отхвърлени в производството по чл. 290-293 ГПК, на ответниците по тях са присъдени разноските по делото за всички инстанции. Същите са изчислени в размер на 8 115.32 лв., при съобразяване на данните по делото за направените такива и присъждането на възнаграждение за един адвокат. По делото пред касационната инстанция касаторите са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 141/, който е съобразен от съда, и в който сочената сума на претендираните за тази инстанция разноски е различна от направения в молбата по чл. 248 ГПК списък, вкл. и за касационната инстанция. При изхода на спора, с който след отмяна на въззивното решение исковете са отхвърлени, следва да се реши окончателно и въпросът за дължимите на ответниците разноски за цялото производство, което е и сторено от настоящата инстанция в решението. При липсата на представен в предвидения в чл. 80 ГПК срок списък на разноските, в т. ч. и тези, направени в първоинстанционното и въззивното производство, страната, която е поискала присъждане на разноски, не може да претендира сума, различна от определената в решението. Същата не разполага с възможността по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК да установява направени разноски в размер, различен от приетия от съда, тъй като е следвало да го направи най-късно до приключване на последното заседание в настоящата инстанция, а не по реда на изменение на решението в тази му част. Неоснователна е и молбата на другата страна в производството – ищците по делото. В тяхна тежест са присъдени направените от ответниците разноски в първоинстанционното производство – за един адвокат – 700 лв. /пълномощно на л. 589/ и разноски за възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи, за въззивното производство – държавна такса 800 лв., 150 лв. за експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. само за един адвокат /по представеното пълномощно на адв. С., пълномощник и на двамата ответници/ или общо сумата 3 450 лв., и за касационното обжалване – държавна такса от 825 лв. и адв. възнаграждение в размер на 3 000 лв. за един адвокат – адв. С. /относно квитанциите за внесени по сметка 2 400 лв. липсват данни за договорено такова възнаграждение, представеният с молбата договор не може да се обсъжда в настоящето производство, поради което и тези разноски не са присъждани/, или общо за касационното производство – 3 825.32 лв. Поради това и оплакването за присъждане на възнаграждение за повече от един адвокат е неоснователно, какъвто е и доводът за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като такъв не е поддържан от страната до настоящия момент, а и не е налице основание за такъв извод съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и параграф 2 от ДР на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Тази предпоставка в случая според настоящия състав не е налице, с оглед данните по делото, като материалният интерес, обусловен от цената на исковете, не може да обоснове обратен извод. Поради горните съображения исканията на страните следва да се оставят без уважение, водим от което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.