Определение № 50044 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2574/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 501950 на 05.04.2023 г. /ел. поща/ от З. А. Д., чрез пълномощник адв. Е. В. за допълване на определение № 50106 от 04.04.2023 г. по гр.д. № 2574/2022 г. на Върховния касационен съд, I г.о. в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни са изразили становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С определение № 50106 от 04.04.2023 г. по гр.д. № 2574/2022 г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 71 от 04.04.2022 г. по гр.д. № 37/2022 г. на Окръжен съд - Смолян по подадената против него касационна жалба от К. И. Д. и Н. М. Ф.. Молителят в настоящото производство З. А. Д. е подал чрез адв. Е. В. отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от които за оказване на правна защита и съдействие изразяваща се в изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба, молителят е заплатил адвокатски хонорар в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева. В подаденият писмен отговор вх. № 2033 от 08.06.2022 г., изрично е направено искане за присъждане на разноските за касационното производство. С определението си по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което същата следва да бъде уважена, като К. И. Д. и Н. М. Ф., бъдат осъдени да заплатят на З. А. Д. сумата 950 /деветстотин и петдесет/ лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Водим от гореизложеното съдът