Определение № 807 от 09.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7134/2013 г.

М. В. от [населено място] е подала частна жалба срещу определението от 01. 10. 2013 г. по гр. д. № 4787/2013 г. на Софийския градски съд. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] счита жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд, с въззивно решение от 26. 06. 2013 по гр. д. № 4787/2013 г. е уважил исковете на В. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и осъдил ответника [фирма] да й заплати сумата 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение – 400 лв. за първоинстанционното производство и 200 лв. за въззивното производство. С молба вх. № 81672/09. 07. 2013 г. ищцата В. е поискала присъждане на сумата 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, изплатена по банков път. Софийският градски съд, с определението от 01. 10. 2013 г. по гр. д. № 4787/2013 г. оставил молбата без уважение. Съдът е приел, че ищцата има право да иска присъждане само на реално направените разноски, за чието плащане са представени доказателства в срока по чл. 80 ГПК – до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В рамките на този срок ищцата не е представила доказателства за плащане по банков път на сумата 1300 лв., посочена в договора за правна защита, поради което претенцията й за присъждане на тази сума е неоснователна. Изводите и определението на въззивния съд са правилни. Съгласно т. 1 и т. 11 от ТР № 6/6. 11. 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението, договорено чрез плащане по банков път, чрез представяне на доказателства за банков превод и при валидно заявена претенция по чл. 80 ГПК най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. По настоящото дело е безспорно, че до приключване на последното съдебно заседание пред въззивния съд на 22. 05. 2013 г., В. не е представила оригинален документ за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. по банков път, поради което въззивният съд не е присъдил такава сума с решението по делото и законосъобразно е отказал присъждането й по реда на чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд