Определение № 295 от 28.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 285/2015 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от адв. Д. П. с искане да бъде допълнено определение № 126 от 18 февруари 2015 г. по настоящото частно гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че въпреки изричното искане в отговора на частната жалба и представения договор за правна защита и съдействие още в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, съдът не се е произнесъл. Ответницата по молбата С. А. К.-Х. от [населено място] заема становище за неоснователност на искането. Искането е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК, и е основателно. С определение № 126 от 18 февруари 2015 г. съдът в настоящия си състав потвърди определение № 642 от 10 септември 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 437 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2014 г. В определението липсва произнасяне по искането за заплащане на разноски от страна на адв. П., сторено в отговора. Договорът между адв. П. и ответницата в производството за отмяна на влязло в сила решение (приложен на л. 118 от гр.д. № 5473/2013 г., ІІІ г.о., ВКС) е за процесуално представителство и защита по делото до приключването му пред всички инстанции. В договора е отразено договаряне на възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Молбата на С. К.-Х. за отмяна на влязло в сила въззивно решение е оставена от състава на касационния съд без разглеждане. Определението на касационния съд е потвърдено с определение № 96 по ч.гр.д. № 437/2014 г., ІІІ г.о. С определение № 415 по същото частно гражданско дело е оставена без разглеждане поради просрочие молба на К.-Х. за изменение на определение в рамките на същото частно производство на ВКС в частта му за разноските. Частната жалба срещу него е върната като просрочена и постановеното определение е станало предмет на контрол от настоящия съдебен състав и е произнесено определение № 126, по което е констатираният по-горе пропуск на съда да се произнесе по искането на ответната страна за разноски. Като съобрази разпоредбите на чл. 9, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 и чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че на адв. П. следва да се определи възнаграждение от 200 лева. Тъй като са налице основанията на чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение