Решение № 1011 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез адв. Желязкова, срещу решение № 20678/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3554 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД, против решение № 32-133127 от 26.04.2021 г., издадено от директора на ТД „Митница Бургас“ /преди ТД „Южна морска“/, с което е определен нов размер на митническо задължение и дължимите държавни вземания за стоката декларирана с МД с MRN № 20BG001007022803R0/01.09.2020 г. - палмова мазнина RBD IFFCO HQPO 40/42, като в клетка 33 „тарифен код“ вместо 1511909900, да се чете 1517909990 и на дружеството са установени публични задължения за досъбиране – мито в размер на 4 196,21 лв. и ДДС в размер на 839,25 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при ново разглеждане на спора, първоинстанционният съд не е изпълнил дадените указания от ВАС при връщане на делото за ново разглеждане. Съдът не се е произнесъл по всички възражения включително за начина на вземане на пробите, представителността им, проследимостта им и не е дал отговор на въпроса дали РАП 66 версия 1 може да докаже текстуриране. В касационната жалба са изложени съображения, че оспореното решение е преписано и копирано дословно в по-голямата си част от предходното решение по адм. дело № 5127/2021 г. на АССГ, което е равнозначно на липса на мотиви. Твърди, че мотивите на обжалваното решение се свеждат до това, че единичната СХЕ и особено мнение на тройната СХЕ били „научно обосновани“ /не е ясно как е достигнал до този извод след като самия съд не разбира от наука, за да направи подобен извод/, а мнозинството на тройната СХЕ било изградило своето заключение на базата на правен довод, че ЦМЛ нямала акредитация, което не е вярно, защото вещите лица излагат твърдения именно за непригодността на РАП 66 да докаже текстуриране с оглед на това, че след стопяването, на пробата не е било дадено достатъчно време тя да се втвърди. В РАП 66 е записано, време за охлаждане 60 мин на 30°С и 90 мин на 25°С, което по никакъв начин не отговаря на американския стандарт АОС8 Сс 16-60, който изисква темпериране на пробата 48 часа на 25° преди всяко измерване на пенерацията. Касаторът се позовава на приложената по делото сръбска лекция, послужила на ЦМЛ за изготвянето на РАП 66 и описаната в нея ползвана литература, където е предвидено мазнината след стопяване да се охлажда 48 часа на 20°С - 22°С, при каквито условия мазнината категорично се втвърдява. Самото описание на мазнината — IFFСО НQРО 40/42, означава, че мазнината има температура на топене — 40-42 градуса по Целзии, което от своя страна води до логичния извод, че е въпрос на време мазнината да си възвърне твърдостта при положение, че има такава висока температура на топене. Счита, че „стайна температура“, съгласно приетите стандарти, е температурен диапазон между 19-22 градуса по Целзии, а не 25 градуса по Целзии, каквито са твърденията на митническите органи. Иска решението да бъде отменено като бъде отменен административния акт. В условие на евентуалност, моли делото да бъде решено по същество като бъдат събрани релевантните за решаване на спора доказателства, указани с решение по адм. дело № 3/2025 г. по описа на ВАС. Претендира разноски по делото за всички съдебни инстанции. Ответникът – директорът на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, оспорва касационната жалбата по аргументи, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка на съдебния акт по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение № 3337/31.03.2025 г. по адм. дело № 3/2025 г. по описа на ВАС е отменено решение № 16088 от 04.09.2024 г., постановено по адм. дело № 5127/2021 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При отмяната на решението, касационният състав е посочил, че разрешаването на спора относно тарифното класиране на процесната стока изисква отговор на въпроса претърпяло ли е рафинираното палмово масло някаква по-напреднала обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта (становището на административния орган, споделено и от първостепенния съд) или – не (за което настоява касатора). Касационният състав е посочил, че за да се отговори на този въпрос е необходимо преди всичко да се установи, дали конкретно използваният от ЦМЛ вътрешнолабораторен метод е годен да стори това, т.е. дали „той може да доведе до съответстващи на КН резултати“. Прието е, че съставът на АССГ е дал положителен отговор на формулирания спорен въпрос по делото, възприемайки изцяло становището на приходната администрация за приложимост, подходящност, а и годност в посочения по-горе аспект, на приложения метод на изследване. За основателно е прието възражението на дружеството, че в съдебния акт липсват конкретни и ясни мотиви, а и обсъждане на основни възражения, повдигнати пред съда от оспорващия, във връзка с кредитиране основното и допълнителното заключение по допуснатата СХЕ, вкл. липсват каквито и да било съображения, защо не се възприемат дадените експертни изводи на ТСХЕ. ВАС е посочил, че липсата на мотиви, налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Дадени са указания, че при новото разглеждане на делото съдът следва да отговори на формулирания по-горе основен спорен въпрос по делото, след като изложи конкретни съображения в посока кредитиране на едно от двете всъщност диаметрално противоположни заключения на вещите лица по допуснатите единична и тройна СХЕ, като в тази връзка следва да бъдат обсъдени всички повдигнати от оспорващия възражения. Предмет на контрол за законосъобразност при ново разглеждане на спора пред първоинстанционния съд е било решение № 32-133127 от 26.04.2021 г., издадено от директора на ТД „Митница Бургас“ /преди ТД „Южна морска“/, с което е определен нов размер на митническо задължение и дължимите държавни вземания за стоката декларирана с МД с MRN № 20BG001007022803R0 / 01.09.2020г. - палмова мазнина RBD IFFCO HQPO 40/42, като в клетка 33 „тарифен код“ вместо 1511909900, да се чете 1517909990 и на дружеството са установени публични задължения за досъбиране – мито в размер на 4 196,21 лв. и ДДС в размер на 839,25 лв. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 01.09.2020 г., с МД с MRN 20BG001007022803R0, „Милки Груп Био“ ЕАД е декларирало в режим “допускане за свободно обращение” стока „палмова мазнина RBD IFFCO HQPO 40/42, в разфасовки от по 20 кг. - 45 320 кг., код по ТАРИК 1511909900, със ставка на митото по отношение на трети страни - 9,00% фактурна стойност 59 945,80 лв., държава на износ Малайзия, деклариран произход Малайзия. При осъществен последващ контрол от митническите органи са взети проби за проверка на тарифно класиране на декларираната стока, за което е съставен Протокол за вземане на проба № 183/03.09.2020 г. Пробите са изпратени до ЦМЛ с придружително писмо № 32-261294/08.09.2020 г. и заявка за анализ или контрол № 183/03.09.2020 г. За резултатите от изследването е изготвена Митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 28-11.09.2020/05.02.2021 г. за анализ на стока с описание „Палмова мазнина RBD IFFCO HQPO 40/42”. Според експертизата на ЦМЛ, анализираната проба с лаб. код № 6056-1007-20, представлява пластична до твърда маслена маса, при стайна температура 25°С, с хомогенна структура и гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване. Проведено е изпитване за определяне на консистенцията на продукта чрез измерване с пенетрометър, съгласно стандартен метод AOCS Сс16-60 (American Oil Chemist Society). След разрушаване на структурата на пробата чрез стопяване (изтриване на кристализационната памет) и постепенно охлаждане при статични условия на стайна температура 25°С, консистенцията (текстурата) се променя и не се възстановява в първоначалната си форма. Тази съществена промяна на консистенцията на пробата доказва, че продуктът „RBD IFFCO HQPO 40/42“, e претърпял крайна обработка за модификация на кристалната структура или т.нар. текстуриране. С оспореното решение е прието, че съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинирата номенклатура (КН) на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС) за позиция 1517, стоката с гореописаните обективни характеристики се класира в код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания. При първото разглеждане на делото от АССГ е прието изготвена от вещото лице д-р Т. Илиева единична СХЕ /л.л. №№ 204-212/, която е допълнена от същото вещо лице с допълнителна експертиза /л.л. №№ 214-227/. Основното и допълнително заключение са оспорени от дружеството. При първото разглеждане на спора е приета и тройна СХЕ. Тройната експертиза е подписана от инж. А. Кръстева и инж. С. Мерджанов, като не е подписана от третото вещо лице М. Колева, което е изготвило особено мнение. Единичната и допълнителна експертиза, както и особеното мнение от тройната СХЕ дават заключение, че изследваният продукт, съгласно направените анализи представлява палмов „шортъринг“ – палмово масло – рафинирано, избелено, обезмирисено и химически непроменено, но претърпяло допълнителна обработка, чрез контролиран режим на охлаждане и разбъркване при което се получава еднородна, гладка и стабилна при нормална температура смес, чиито кристали са основно от бе – полиморфен тип. Посочено е, че използваната методика от ЦМЛ за определяне на консистенцията на изследваната палмова мазнина съответства на тази посочена в АОСS Сс 16-60. Мнозинството от тройната СХЕ е дало заключение, че по делото няма данни процесната стока да е шортънинг, тъй като използваният метод от ЦМЛ е ненадежден, като несертифициран. Вещите лица са посочили, че самата ЦМЛ не е акредитирана от ИА БСА за такъв вид изследвания и не можела да дава заключения за наличие на шортънинг. Дадено е заключение, че използваният метод с пенетрометър е ненадежден, доколкото отразява само плътност на видимо вещество без да се изследва химическият му състав. Според вещите лица е следвало да се вземе предвид сертификата на производителя, според който стоката е палмово масло, а не шортънинг. При ново разглеждане на спора пред АССГ от страните в производството са представени допълнителни доказателства, както следва: от ответника /л. 106 -114, л. 129-133 от делото/; от жалбоподателя /л.136-148 и л.169-175 от делото/. За да отхвърли жалбата на дружеството, АССГ е приел, че митническото решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма при правилно приложение на материалния закон, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че митническият орган е извършил неправомерно разширяване на обхвата на тарифна позиция 1517 от КН, като е приложил Обяснителните бележки към КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. Съдът е посочил, че същите са използвани единствено за правилното определяне на тарифното число, съобразно вида на внесената от дружеството стока. В този смисъл АССГ се е позовал на практиката на СЕС - Решение от 19 октомври 2017 година по дело Lutz, С-556/16, точка 40 и Решение от 17 март 2016 г., Sonos Europe, C-84/15 и е съобразил решението от 15.06.2023 г. по дело С-292/2022 г. на СЕС. Съобразявайки даденото от СЕС тълкуване, съдът е приел, че в настоящия спор следва да бъде преценено дали процесната стока е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането, в който случай съгласно т. 48 от решението същата следва да бъде отнесена /класирана/ в позиция 1517 от КН и дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи на изследване са подходящи да доведат до съответстващи на комбинираната номенклатура резултати – т.е. дали чрез тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране. АССГ е приел, че е неоснователно твърдението в жалбата, че методът пенетрация, използван от ЦМЛ за изследване на палмовата мазнина с цел доказване нейното текстуриране, не е приложим, тъй като не е сертифициран, отличава се от американския метод АОСS Сс 16-60 „Консистенция, Метод с Пенетрометър” и с него се определя единствено твърдостта на веществото. Съдът е посочил, че в обяснителните бележки към КН за позиция 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване на съществените характеристики на продуктите, а съгласно тълкуването, дадено в т. 52 от решение на СЕС по дело С-292/22, дори и да има предвиден такъв, той не следва да се счита за единствено приложим. Направен е извод, че прилагането от ЦМЛ на вътрешно лабораторен метод не е основание за изключване на митническата лабораторна експертиза като доказателствено средство. АССГ е кредитирал първото заключение на вещите лица д-р Т. Илиева и М. Колева, като детайлно и научно обосновано и отговарящо точно на правно-релевантните въпроси – за надежността на използвания от митническата администрация метод за определяне наличието на шортънинг и съответно – за наличието на такъв в случая. Прието е, че това заключение е основано на научни положения за определяне вида на стоката, а не на абстрактни доводи, че стоката не е шортънинг, защото ЦМЛ не била акредитирана за такива изследвания (в каквато насока е мнението на мнозинството експерти по тройната експертиза), а методът на изследване не е валидиран и стандартизиран. Споделено е становището на състава на АССГ при първото разглеждане на делото, че съгласно пръвото мнение на експертите, изследваният продукт, съгласно направените анализи представлява палмов „шортъринг“ – палмово масло – рафинирано, избелено, обезмирисено и химически непроменено, но претърпяло допълнителна обработка, чрез контролиран режим на охлаждане и разбъркване при което се получава еднородна, гладка и стабилна при нормална температура смес, чиито кристали са основно от бе – полиморфен тип. Посочено е още, че използваната методика от ЦМЛ за определяне на консистенцията на изследваната палмова мазнина съответства на тази посочена в АОСS Сс 16-60. Съдът е посочил, че в кредитираното заключение, категорично е посочено, че методът AOCS Cc16-60, по който ЦМЛ е изследвала стоката и е установила, че е шортънинг, е релевантен и допустим метод. Вещите лица безпротиворечиво са поддържали, че стоката е шортънинг. За ирелевантно е прието направеното в жалбата възражение за липса на акредитация на ЦМЛ по изложенит по-горе съображения на СЕС за допустимостта на всякакви методи за изследване състава на стоките. По изложените съображения АССГ е приел, че декларираната от дружеството стока „RBD IFFCO HQPO 40/42“, представлява палмов шортънинг, поради което правилно митническият орган е променил декларирания от вносителя код по КН – 1511909900. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, че първоинстанционния съд не е изпълнил дадените указания от ВАС в решение № 3337/31.03.2025 г. по адм. дело № 3/2025 г. При ново разглеждане на спора, АССГ е установил фактическата обстановка по делото, обсъдил е възраженията на страните и е изложил подробни мотиви защо кредитира заключението на вещото лице по единичната експертиза, кореспондиращо с особеното мнение на вещото лице по тройната експертиза. Изложени са и подробни съображения защо не кредитира заключението на мнозинството от вещи лица по тройната експертиза. При правилно определен предмет на спора по делото, АССГ е формирал съответни на материалния закон и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. По делото не е имало спор по фактите. Спорът се е свеждал до отговора на въпроса дали внесената стока представлява палмово масло по позиция 1511, както поддържа касаторът или същата представлява палмова мазнина, отнасяща се към позиция 1517 от КН поради претърпяна единство физическа обработка, вкл. на кристалната структура, без промяна в химическия състав, т. нар. „палмов шортънинг“. При решаването на спора първоинстанционният съд е съобразил и тълкуването на закона, дадени в решението на Съда на Европейския съюз по дело С – 292/22, образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна относно критериите, по които следва да се класират стоките в позиции 1511 и 1617 от КН и по-конкретно в коя от тях се класира стока, която освен през рафиниране е преминала и през процес на текстуриране, както и при липсата на регламентирани в КН, ОБКН и ОБХС, стандарти, методи, критерии и показатели за изследване консистенцията на палмовото масло, и за доказване преработката му чрез „текстуриране“, допустимо ли е за целите на тарифното класиране на стоките, съответно в позиция 1511 или позиция 1517, могат ли компетентните митнически органи сами да разработват и прилагат работни процедури по определени методи и прочие. В тази насока решаващият съд е съобразил следното изложено в решението на СЕС: 1) Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 г., трябва да се тълкува в смисъл, че: хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка, различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка. 2) Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че: при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери. Правната уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за Република България от 01.01.1992 г.). Чл. 3, т. 1, б. “а” от Конвенцията създава задължения за договарящите държави да приведат своите тарифна и статистически номенклатури в съответствие с Хармонизираната система от датата, на която тази конвенция влиза в сила за нея; по отношение на своите тарифна и статистически номенклатури: i) да използва всички позиции и подпозиции на Хармонизираната система без допълнения или изменения заедно със съответните им цифрови кодове; ii) да прилага Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на разделите, главите, позициите или подпозициите на Хармонизираната система; и iii) да следва последователността на номериране в Хармонизираната система. Номенклатурата на Хармонизираната система е приложение към Конвенцията по Хармонизираната система… и според чл. 1, т. 2, б. “а” от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета представлява част от комбинираната номенклатура, която пък е въведена като приложение към регламента. Подпозициите от КН са с осемцифров кодов номер, чиито първи шест цифри са кодовите номера от позициите и подпозициите от номенклатурата на хармонизираната система; седмата и осмата обозначават подпозициите по КН – когато позициите и подпозициите от ХС не съдържат повече подраздели за нуждите на Общността седмата и осмата цифри са “00”. Възможно е включване на девета цифра за националните статистически подраздели и десета и единадесета за Taric (Taric е интегрираната тарифа на ЕО – чл. 2 от Регламента) подпозициите. Според чл. 12, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 правомощие на комисията е да приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура, заедно с митническите ставки в съгласие с член 1, така както се получават вследствие мерките, приети от Съвета или Комисията. Регламентът се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година. С оглед момента на поставяне на процесните стоки под митнически режим приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1577 на Комисията от 21 септември 2020 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Практика на СЕС в преюдициалните му заключения сочи критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т.т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 година по дело C-400/05 (B.A.S. Trucks BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС — от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правно задължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat и т. 28 от решението на Съда по дело С-725/21. Понятието „текстуриране“ то е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. Във въпросната бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. Във въпросната обяснителна бележка сред основните продукти, класирани в тази позиция 1517 са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата обяснителна бележка са получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. По разясненията от т. 44 от решението на Съда по дело С-292/22 е видно, че „…основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС.“. Според обяснителната бележка към ХС от позиция 1517 са изключени „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“. От друга страна позиция 1511 обхваща както суровото палмово масло и неговите фракции, така и рафинираното палмово масло и неговоте фракции, които са рафинирани, но не са химически променени. Следователно към тази позиция не спадат палмовите масла, претърпели обработка, различна от рафинирането, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали съответните продукти са били химически променени в резултат от тази обработка. В т.46 от решението на Съда по дело С-292/22 се посочва, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта. С т.50 – 54 от решението на Съда по дело С-292/22 съдът се произнася относно методите, чрез които следва да се проведе изследване на консистенцията на продукт като процесния с цел доказване на обработката му чрез текстуриране. Неоснователни са касационните възражения във връзка с използвания от МЛЕ метод при изследване на пробата и за негодност на разработената от митническата администрация Работна аналитична процедура – РАП 66. В обяснителните бележки към КН за позиции 1511 и 1517 няма изискване за прилагане на конкретен метод за изследване на обективните характеристики на продуктите, както правилно е посочил и административния съд. С решението по дело С-292/22, СЕС изрично постановява, че комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87, в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери. Съгласно т. 53 от посоченото решение, дори такъв да беше посочен, той не следва да се счита за единствено приложим. Затова и прилагането на вътрешно лабораторен метод не е основание за дисквалифициране на МЛЕ като информационен източник. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в решение № 10137/25.10.2023 г. по адм. дело № 7067/2022, решение № 9768/17.10.2023 г. по адм. дело № 2293/2022 г., решение № 10121/25.10.2023 г. по адм. дело № 7030/2022 г. и др. С оглед тълкуването на относимите правни разпоредби, посочени в решението на Съда по дело С-292/22, релевантните по спора въпроси са два: 1. Дали процесната стока (RBD IFFCO HQPO 40/42 палмова мазнина) е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането, в който случай съгласно т.48 от решението същата следва да бъде отнесена (класирана) в позиция 1517 от КН и 2.дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи на изследване са подходящи да доведат до съответстващи на комбинираната номенклатура резултати – т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране. Между страните по делото принципно няма спор, че внесената стока представлява продукт, който се състои само от едно масло – палмово масло, както и че същото е рафинирано, т.е. същото е претърпяло процеси на рафиниране, избелване и дезодориране. Спорът между страните се свежда до това, дали от събраните по делото доказателства се установява въпросният продукт да е бил „обработен“ по някакъв друг начин, като например емулгиране, избистряне, текстуриране или подобни начини, т.е. дали е бил обработен „физически“, без да е химически модифициран. Казано по друг начин, спорът се свежда до това, дали внесената стока представлява палмово масло, каквато теза поддържа вносителя/сега жалбоподател, и следва да бъде класирано в позиция 1511, или същата представлява палмов шортънинг, т.е. палмова мазнина е претърпяла физическа обработка, без да се променя химическия си състав, поради което следва да бъде отнесена в позиция 1517 на КН, каквато теза поддържа митническия орган. При условията на чл.202 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК решаващият съд е изложил мотиви кои експертизи следва да бъдат кредитирани и кои да не бъдат кредитирани. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. Достоверността на заключението на митническата експертиза в случая не се разколебава от приетата по делото тройна СХЕ, която правилно и мотивирано не е кредитирана от административния съд, тъй като мнозинството от вещите лица са приели, че по делото няма данни процесната стока да е шортънинг, тъй като използваният метод от ЦМЛ е ненадежден, като несертифициран. Вещите лица са посочили, че самата ЦМЛ не е акредитирана от ИА БСА за такъв вид изследвания и не можела да дава заключения за наличие на шортънинг. Настоящият състав намира, че заключението на тройната експертиза противоречи на горепосоченото решение на СЕС, в което е посочено, че митническите органи могат да приложат вътрешно лабораторен метод, при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали процесния препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането. От разпоредбата на чл. 49 от АПК не следва изискване за акредитиране на лабораторията, на която се възлага експертизата, а при действието на чл. 202 от ГПК това не е и условие за допускане на резултата от това изследване като доказателствено средство. В този смисъл в съдебната практика по сходен казус е решение № 8790 от 25.09.2023г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2542/2023г. Консистенцията (текстурата) на продукта е установена от ЦМЛ посредством изследване с пенетрометър, в съответствие с разработената вътрешно-лабораторна процедура РАП 66 и метода Сс 16-60 на AOCS. Наведените в жалбата доводи относно неправилност на метода за установяване наличието на шортънинг са неоснователни. До противен извод не водят и представените сръбски лекции, на които се позовава касатора. За практическото доказване на текстурираните мазнини е създаден и широко се използва метода - AOCS Сс16-60, за определяне на твърдостта или консистенцията на пластични мазнини. Използването на пенетрометър, с който е извършено изследването в ЦМЛ, е в пълно съответствие с посочения метод AOCS Сс16-60. Същият правилно е приет от АССГ за подходящ метод и в тази насока съдът правилно е кредитирал заключението по единичната СХЕ и особеното мнение на вещото лице по тройната СХЕ. Въз основа на кредитираните заключения е доказано наличието на допълнителна обработка чрез текстуриране, като е обоснован извод, че внесеният продукт е претърпял крайна обработка за модификация на кристалната структура. Съгласно т. 46 от решението на СЕС по дело С-292/22, за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта. В случая, както се посочи, такова видоизменение на кристалната структура на продукта е доказано по категоричен начин, поради което правилно със спорното митническо решение е определено класиране на стоката по позиция 1517. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и с оглед заявената претенция от ответника, на Агенция „Митници“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 102,26 евро.