Определение № 12390 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11461/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 60, ал.10 от АПК. Образувано е по частна жалба на началник на група „Миграция“ при Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) – Велико Търново, срещу Определение № 33450 от 14.10.2025 г., постановено по адм.д. № 10662/2025 г., по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на оспореното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Възразява се срещу направения от съда извод за немотивираност на разпореждането за предварително изпълнение на издаденото решение за отказ за разрешаване на продължително пребиваване в Република България. Изразено е искане за отмяна на обжалвания акт. Ответната страна – С. Ф., гражданин на Албания, чрез процесуалния си представител адвокат А. Андонов, с писмен отговор оспорва подадената частна жалба, като изразява искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като адресирана срещу определение от категорията на тези по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, подадена от активнолегитимирано лице, за което определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба, подадена от С. Ф., гражданин на Албания, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение № 5389р-1075/01.10.2025 г. на началник група „Миграция“ при ОДМВР – Велико Търново, с което, на основание чл.26, ал.1, връзка с чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ на чуждестранния гражданин е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България. Отказът е мотивиран с получено становище от Държавна дирекция „Национална сигурност“, съгласно което по отношение на С. Ф. са налични данни, които дават основание да се предполага, че лицето представлява заплаха за държавната сигурност. На основание чл. 60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт, като е посочено, че националната сигурност на страната представлява особено важен държавен интерес, който следва да бъде защитен, и който с пребиваването си чужденецът застрашава. Съставът на Административен съд София - град е отменил разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение, като е приел, че в същото не са изложени мотиви за наличието на предпоставките по смисъла на чл. 60, ал.1 от АПК, които обосновават необходимост от предварително изпълнение на издадения административен акт. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 60, ал.1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В разглеждания случай е прието, че с присъствието си на територията на Република България С. Ф. застрашава националната сигурност. Основание за приетото представлява становище на директора на ТДАНС – Велико Търново рег.№ ВТ-31-3143 и вх. № 366000-21999 от 30.09.2025 г. на ОДМВР – Велико Търново. В същото е изложено, че ДАНС разполага с допълнителни данни, които дават основание да се предполага, че Ф. С., гражданин на Албания представлява заплаха за националната сигурност. Нормата на чл.22, ал.4 от ЗЧРБ задължава административния орган да съобрази произнасянето си със становището на Държавна агенция „Национална сигурност“ относно наличието на заплаха за националната сигурност на държавата, свързана с поведението на лицето, което иска разрешение за продължително пребиваване. Съществуването на данни в този смисъл представляват основание да се приеме и наличие на неотложност от изпълнението на издаденото от началника на група „Миграция“ при ОДМВР – Велико Търново решение, с което на С. Ф. е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България. Обжалваното определение, с което е отменено допуснатото предварително изпълнение на решението е неправилно и следва да бъде отменено. След отмяната му следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на С. Ф., гражданин на Албания, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение № 5389р-1075/01.10.2025 г. на началник група „Миграция“ при ОДМВР – Велико Търново да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображение и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение