Определение № 702 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 571/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Д. И., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. А., срещу определение №1894 от 12.06.2012 г. по гр. дело №823/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определение от 31.01.2012 г. на Пловдивския районен съд за оставяне без разглеждане молбата на П. Д. И. и Р. Д. Л. за обезсилване на издадения по гр. дело №2122/2006 г. изпълнителен лист от 16.11.2011 г. в полза на Т. Д. И. и същият е обезсилен. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като с влязлото в сила съдебно решение е разпределено ползването на процесните имоти, а издаденият първи изпълнителен лист по делото е само за възложените за ползване на П. Д. И. и Р.Д. Л. части от имотите. Ответниците по частната жалба П. Д. И. и Р. Д. Л., двамата от [населено място], оспорват жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В обжалваното определение е прието, че с влязло в сила съдебно решение е разпределено ползването на недвижими имоти между П. Д. И., Р.Д. Л. и Т. Д. И.. На 30.06.2010 г. в полза на първите двама е издаден изпълнителен лист, а на 16.11.2011 г. е издаден втори изпълнителен лист на Т. Д. И.. Според разпоредбата на чл.408, ал.1 ГПК изпълнителният лист се издава само в един екземпляр, поради което издаването на втори такъв е недопустимо. Неправилно е прието, че в случая е издаден втори екземпляр от изпълнителния лист. С влязлото в сила съдебно решение е разпределено ползването на недвижими имоти като на П. Д. И. и Р.Д. Л. е предоставено ползването на единия дял от тях, а на Т. Д. И. – другия. Първият изпълнителен лист по делото от 30.06.2010 г. е издаден въз основа на изпълнителното основание на П. Д. И. и Р. Д. Л., а вторият от 16.11.2011 г. въз основа на изпълнителното основание на Т. Д. И.. Изпълнителният лист се обезсилва когато признатото с него право на принудително изпълнение не е съществувало или впоследствие се е погасило. Издаването на втория изпълнителен лист в случая е станало въз основа на отделно съществуващо изпълняемо право на Т. Д. И.. Това налага отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение частната жалба на П. Д. И. и Р. Д. Л. срещу определение от 31.01.2012 г. на Пловдивския районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.