Определение № 1029 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 515/2025 г.

Производството е по чл. 228 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение "Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт" със седалище в гр. София против определение № 10317 от 29.06.2024 г. по адм.д. № 5694/2024 г. на Административен съд София-град, с което съдът е оставил без разглеждане жалба на сдружението срещу заповед № З-666 от 01.04.2024 г. на генералния директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), както и инкорпорираното в нея искане за спиране на предварителното изпълнение "в случай, че такова е било предявено". Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като заповедта съдържа властническо волеизявление на лице, осъществяващо публични функции и с него се засягат права, свободи и законни интереси на граждани и организации. Твърди, че националната компания е публично предприятие, управляващо държавна публична и частна собственост, а издадената заповед е именно във връзка с управлението на държавна собственост и директорът на НКЖИ в случая действа като административен орган. Сдружението излага становище както за наличието на правен интерес от оспорването, така и по съществото на спора. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество. Ответникът генералният директор на НКЖИ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Предмет на оспорване пред Административния съд София-град е заповед № З-666 от 01.04.2024 г. на генералния директор на НКЖИ, с която, считано от 00.00 часа на 02.04.2024 г., се закрива железопътна линия Захарна фабрика - Стан в участъка от гара Захарна фабрика до бул. "Възкресение", от км 2+606 до км 5+364, с дължина 2758 м, ведно с четирите железопътни прелези на км 3+345, км 3+500, км 4+080 и км 4+800. Издателят на акта е разпоредил във връзка със закриването следното: - посочените директори на поделения да пристъпят към задействане процедурата по бракуването на материалните активи в отсечките и демонтирането им; - закриването на отсечките да бъде отразено в конкретно посочени документи и там, където е необходимо; - да бъде задействана процедура по закриването на прелезите в посочените отсечки, а при необходимост да се направи промяна в щатното разписание на длъжностите. Със заповедта е възложено изпълнението й на съответните директори на поделения, определени са и лицата, които да упражняват контрол за изпълнението на акта. Жалбоподателят Сдружение "Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт" е сдружение с нестопанска цел. Съгласно вписаните в акта за регистрация цели сдружението защитава обществените интереси в сферата на транспорта, развитие на транспортните пазари, устойчиво развитие на транспортния сектор в страната, защита и подпомагане на инвестиции в транспортната инфраструктура и др.п. Първоинстанционният съд е приел, че НКЖИ е държавно предприятие, чиято дейност по чл. 10 от Закона за железопътния транспорт се организира, ръководи и контролира от генерален директор съгласно чл. 20 от същия закон. Участъкът от железопътната линия, обект на заповедта, е част от железопътната инфраструктура и представлява такава от трета категория по смисъла на чл. 7 от Наредбата за категоризацията на железопътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии и е посочен в Приложение 1 от ПМС № 324/23.12.2003 г. Според чл. 14, ал. 1 от Наредбата жп линиите от трета категория се закриват от собствениците им след съгласуване с министъра на транспорта, каквато процедура органът е провел. При тези данни съдът е обосновал извод, че генералният директор на НКЖИ не е издал заповедта в качеството си на административен орган по смисъла на §1, т. 1 от ДР на АПК, а като орган на управление на държавно предприятие, което упражнява правата на собственост на държавата. Производството по закриване на жп линии от трета категория няма белезите на административно и актовете, издавани от генералния директор в това производство, не са административни актове, подлежащи на съдебен контрол. Съдът е приел за недопустимо както оспорването на заповедта, така и принципно направеното от сдружението искане за спиране на предварителното изпълнение на акта "в случай, че такова е било предвидено" с мотив за неговата аксесорност спрямо главния предмет на спора и приетият правен извод за недопустимост на оспорването. Съдът, по тези съображения, е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 във вр. с чл. 184 АПК. Според настоящия съдебен състав определението е неправилно. Национална компания "Железопътна инфраструктура" има статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 2 от Търговския закон и е основен управител на железопътната инфраструктура. Тя управлява предоставеното й имущество - публична и частна държавна собственост, което се предоставя от държавата в изпълнение на предмета й на дейност с решение на Министерския съвет - чл. 9 от Закона за железопътния транспорт. Компанията се представлява от генерален директор съгласно предоставените му правомощия, посочени в чл. 20 ЗЖТ. Железопътният участък, предмет на оспорената заповед, представлява жп линия от трета категория по смисъла на чл. 7 от Наредбата за категоризацията на железопътните линии и е посочена в акт на Министерски съвет. Според чл. 14 от Наредбата жп линиите от трета категория се закриват от собствениците им след съгласуване с министъра на транспорта. Разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗЖТ предвижда изключения от изключението на дейностите по този закон, между които и дейностите, свързани с изискванията за техническата експлоатация. Предвид посочената нормативна уредба съдебният състав приема, че волеизявлението в писмото на генералния директор на НКЖИ представлява едностранно властническо волеизявление, подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. НКЖИ не е търговско дружество, а е държавно предприятие, създадено по силата на закон предвид чл. 62, ал. 3 ТЗ и чл. 9, ал. 1 ЗЖТ. Това е публична компания, предоставяща обществени услуги – основен управител на железопътната инфраструктура в страната съгласно чл. 9, ал. 3 ЗЖТ, която управлява имуществото си (публична и частна държавна собственост) - чл. 9, ал. 4 ЗЖТ. Затова волеизявленията на генералния директор на НКЖИ във връзка с управлението носят белезите на административен акт и съдебният контрол върху тях е допустим. Съдът, като е приел оспорването за недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК, е постановил неправилно определение. Същото подлежи на отмяна изцяло, доколкото направеното с жалбата от сдружението искане за спиране на допуснато предварително изпълнение на акта е обусловено от допустимостта на основното искане и по него следва да се произнесе първоинстанционният съд при разглеждане на делото. Производството пред АССГ е прекратено поради отсъствие на подлежащ на обжалване административен акт, поради което предмет на горестоящ съдебен контрол е само основанието, посочено в обжалваното определение. Затова доводите на частния жалбоподател относно правния интерес от оспорване не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Воден от горното, Върховният административен съд