Определение № 40 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 127/2009 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с определение на Исперихския районен съд, за промяна в подсъдността, основано на чл. 43, т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно, поради което следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Посоченото от Районния съд гр. И. правно основание за промяна в подсъдността, е чл. 43, т. 3 НПК, т.е. когато “съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав”. Видно от постановеното определение, фактически искането се обосновава с непопълване на съдийския щат. В тези случаи обаче, законодателят е предвидил реда за командироване на съдии, съответно – по чл. 81, 87, 94 и 107 ЗСВ. Този ред изключва промяна на местната подсъдност по чл. 36 НПК. Хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, има в пред вид невъзможността в съда да се образува състав за разглеждане на конкретно дело поради наличие на пречките по чл. 29 НПК, за участие на съдиите, но не и непопълването на съдийския щат. Касае се до нормативни предпоставки, а не до нерешени проблеми от административно естество, поради което и искането следва да остане без уважение. Няма основание да се отстъпи от тълкуването на закона с Определение № 100/16.10.1992 г., по н. д. 799/1992 г., на 1-во н. о., на ВС, определение № 37/31.03.2008 г., по н. д. 166/2008 г., на 1-во н. о., на ВКС, определение от 13.06.2008 г., по н. д. 347/2008 г., на 1-во н. о. Поради изложеното, съставът на Върховния касационен съд, 2-ро наказателно отделение счита, че не са налице основанията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна в местната подсъдност, поради което делото следва да се върне на Районен съд гр. И. за разглеждане по същество. Водим от изложеното и аргумент за обратното на чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение