Определение № 199 от 30.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 411/2018 г.

Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по искова молба на Недялка А. К., [населено място], за прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 09.08.2016г. по арб.д. № 192/2015г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата. С разпореждане от 16.01.2018г. на председателя на първо отделение при Търговска колегия на ВКС исковата молба е оставена без движение с указания до ищцата за внасяне на държавна такса по предявения иск в размер на 1041,17 лева. В отговор на дадените й указания ищцата е направила искане за освобождаването й от заплащане на дължимата държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК поради липса на средства, като е представила и декларация за материално и гражданско състояние. По направеното искане за освобождаване от държавна такса настоящия състав намира следното: Съгласно постоянната практика на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. В настоящия случай ищцата е декларирала, че не получава месечен доход, не е в граждански брак, средствата за издръжка на семейството понастоящем се осигуряват от бащата на децата, притежава жилище с площ от 65 кв.м. в [населено място], не притежава МПС или дялове, нито дялове и акции в търговски дружества. Декларирала е, че е самотна майка с непълнолетни деца – дъщеря на 12 години и син на 7 години, който е със специални образователни потребности, както и че член на семейството й /без да е уточнено кой/ страда от заболяване, чието лечение в момента налага разход в размер на 500 лева. При служебно направена справка в търговския регистър се установява, че ищцата е едноличен собственик и управител на [фирма]. Представено е удостоверение от НАП от 02.02.2018г., издадено на [фирма], представлявано от ищцата Недялка А. К., удостоверяващо подаването на декларации по чл.92 ЗКПО за 2016г. и за 2015г. /без дейност/. Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че ищцата не разполага с достатъчно средства за заплащане в пълен размер на дължимата държавна такса, възлизаща на 1041,17 лева, като притежаваният от нея недвижим имот е единствен. Предвид обстоятелството, че ищцата е в трудоспособна възраст /46 г./ и е едноличен собственик и управител на търговско дружество, при липса на данни да страда от заболяване и с оглед декларираното обстоятелство, че семейството разполага със средства за издръжка, предоставени от бащата на двете й деца, без да е посочен размерът им, е неоснователно искането за пълно освобождаване от държавна такса. За да бъде уважено искане за пълно освобождаване от държавна такса, не е достатъчно страната да е затруднена да я заплати, а необходимо тя да няма изобщо такава възможност. Предвид изложеното, ищцата следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса за разликата над 500 лева до 1041,17 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,