Определение № 331 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3576/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303 ГПК. Подадена е от А. К. К. молба за отмяна на влязлото в сила определение № 359 от 24.09.2020г. по ч.гр. д. № 2436/2020г. на Върховен касационен съд, с което е потвърдено разпореждането от 28.07.2020 г. по ч. гр. д. № 85/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново. С последното е върната частната жалба на молителя срещу разпореждането от 25.06.2020 г., постановено по същото дело за връщане на предходна негова частна жалба. В молбата за отмяна е релевирано основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като са изложени твърдения, че страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Искането е за отмяна на определението. Върховният касационен съд, състав на Трето г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Производството по Глава Двадесет и четвърта от ГПК за отмяна на влезли в сила съдебни актове е уредено като самостоятелно извънинстанционно такова. Затова същото е допустимо само при наличието на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 от ГПК случаи и само по отношение на предвидените в разпоредбата съдебни актове. Съгласно даденото с т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. задължително тълкуване отмяната е допустима само по отношение на актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. С такава сила се ползват онези съдебни актове, които разрешават съществуващия между страните спор относно съдържанието на материалното право, предмет на производството. Определението на Върховния касационен съд, чиято отмяна се иска в настоящето производство, не отговаря на горните изисквания. Със същото не е разрешен със сила на пресъдено нещо съществуващия между страните спор относно съдържанието на материалното право. С него съставът на ВКС се е произнесъл по процесуалния въпрос за правилността на разпореждането на предходната съдебна инстанция, с което е върната частната жалба на молителя срещу разпореждането от 25.06.2020 г., постановено по същото дело за връщане на предходна негова частна жалба. Последното има преграждащ характер, доколкото отрича възможността на молителя да оспорва разпореждане за без движение по реда на инстанционния контрол. Затова определението на касационната инстанция също има такъв характер. Това обаче води до неприложимост на възможността за отмяната му по реда на чл. 303 и следващите от ГПК, предвид указанията по т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г., постановено по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Трето гражданско отделение,