Определение № 2137 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 79/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 10069/15.05.2026г., на „Перформ комерс“ ЕООД, чрез адв.М. М. от САК, с искане за допълване в частта на разноските на постановеното по делото определение № 150/20.04.2026г., чрез присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационна жалба в размер на 10 000 евро. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна „Тектос стил“ ЕООД. Съставът на I ТО, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Касационното производство е образувано по касационна жалба на „Тектос стил“ ЕООД срещу въззивно решение № 227/14.07.2025г. по възз.т.д.№ 704/2023г. на Апелативен съд - Пловдив. С определение № 150/20.04.2026г. касационно обжалване не е допуснато. С подадения в срок писмен отговор насрещната страна „Перформ комерс“ ЕООД е поискала присъждането на разноски за подаване на отговора на касационната жалба, съгласно приложените списък, договор за правна защита и съдействие, пълномощно, фактура и преводно нареждане, доказващи извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 10 000 евро. Не е релевирано възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което не се обсъжда съответствието на направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба с фактическата и правна сложност на касационното производство във фазата по чл.288 ГПК. Ето защо искането по чл.248 ГПК следва да бъде уважено. Мотивиран от това, съставът на I ТО: