Определение № 3059 от 09.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С разпореждане № 130 от 11.02.2026 г. по ч. гр. д. № 282/2025 г. на Варненския апелативен съд е върната касационната жалба вх. № 15 от 05.01.2026 г. на „Форс кредит“ ООД [населено място] против решение № 205 от 20.11.2025 г. по в. гр. д. № 282/2025 г. на Варненския апелативен съд. Прието е, че въпреки дадените от съда указания, жалбоподателят не е отстранил в срок нередовностите на касационната жалба – да посочи кой е обжалваният акт, да изложи точно и мотивирано изложение на касационните основания, да формулира искане към касационната инстанция, да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, подписано от надлежно упълномощен адвокат и доказателства за внесена държавна такса в размер на 15,34 евро. Частна жалба срещу разпореждането на апелативния съд е подадена от „Форс кредит“ ООД. Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл.281, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита, че обжалваното разпореждане е нищожно, недопустимо и неправилно. Поддържа, че като правило редовността на „частната касационна жалба“ се проверява от въззивния съд. Неправилно обаче в случая апелативният съд е „действал като въззивна съдебна инстанция“ и „без наличие на съдебна власт“ първо е оставил касационната жалба на дружеството без движение, а след това е постановил връщането й. Поддържа също, че контролът върху спазването на разпоредбите на чл.117-119 от Конституцията на Република България е отговорност на председателя на ВКС. Ответникът С. М. Л. счита жалбата за недопустима и неоснователна. Изложил е съображения по съществото на правния спор. Държавата, която също е страна по делото, не е взела становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Обжалва се преграждащо разпореждане на апелативен съд, постановено като въззивна инстанция. Частната жалба срещу това разпореждане се разглежда в производство по чл.274, ал.2, изр. 1 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, т. е. не се касае за частна касационна жалба, както неправилно поддържа жалбоподателят. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу разпореждане за връщане на касационна жалба, постановено за първи път от апелативен съд, което подлежи на обжалване пред следващия по степен Върховен касационен съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане не е нищожно, недопустимо или неправилно. То не е нищожно, тъй като е постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, разбираемо и подписано. Разпореждането не е и недопустимо, тъй като процесуалните предпоставки за издаването му са налице. Въззивният съд, който администрира касационна жалба срещу постановено от него решение, извършва проверка за нейната редовност и ако тя не отговаря на изискванията на закона, я връща. Това следва от изричните разпоредби на чл.285 и чл.286 ГПК. В случая въззивният съд е върнал касационната жалба на „Форс кредит“ ООД в изпълнение на разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК - поради неотстраняване в срок на недостатъците на жалбата. Разпореждането е правилно, тъй като касационната жалба на „Форс кредит“ ООД действително е нередовна по причините, установени от въззивния съд и тези нередовности не са били изправени от жалбоподателя, въпреки получените указания на съда. И на последно място следва да се посочи, че разпоредбите на чл.117 и сл. от Конституцията на Република България дават само основните насоки, в които се осъществява съдебната власт, а конкретните правила, по които се развиват гражданските производства, се съдържат в Гражданския процесуален кодекс. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,