Определение № 9239 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8851/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Брезе Ангус“ ЕООД, с. Стамболово, срещу определение № 482 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 275/2025 г. по описа на Административен съд – София област, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. Иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. С обжалваното определение административният съд на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба на „Брезе Ангус“ ЕООД срещу Община Ихтиман с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени му с Определение № 542 от 12.03.2025 г., с което исковата молба е оставена без движение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд – София-област е образувано по предявения от „Брезе Ангус“ ЕООД срещу Община Ихтиман иск за заплащане на парично обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от действия и бездействия на ответника, възпрепятстващи издаването на акт за възстановяване по чл. 129, ал. 3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за възстановяване на недължимо внесените данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. С определение № 542 от 12.03.2025 г. административният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности като посочи от кой незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника са настъпили вредите, причинната връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди, да конкретизира периода и размера на предявените акцесорни искове за лихва за забава, както и да отстрани несъответствието между посочената цена на иска и посочената такава в петитума на исковата молба. В указания срок ищецът е подал две уточняващи молби, които не дават отговор относно конкретните действия или бездействия, на чиято незаконосъобразност се основават вредите, каква е връзката им с претендираните вреди и периодът на предявените акцесорни искове за лихва за забава. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. В случая липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнотата и неяснотата на самото искане отправено до съда, основава невъзможност за произнасяне. Изложените твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. При установената липса на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнота на искането отправено до съда, исковата молба правилно е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в какво се изразяват констатираните от съда нередовности и срок, в който следва да бъдат отстранени. Тези нередовности не са отстранени с подадените от ищеца уточнения, както правилно е прието в обжалваното определение. В тези уточнения отново се преповтаря част от съдържанието на исковата молба, без да е направена исканата от съда конкретизация, съответно на какви конкретни обстоятелства се основава искането за обезщетяването им. Тези неотстранени нередовности съставляват пречка за извършването на следващи процесуални действия и водят до недопустимост на съдебното производство, поради което съдът правилно е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение