Определение № 5786 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2026 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Аладин Фуудс“ ООД, подадена чрез упълномощения адвокат Л. Борисова, срещу определение № 9370 от 09.03.206 г., постановено по адм. дело № 2791/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което производството по делото е прекратено. С частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като прекратеното производство следва да се приеме за първо по време, защото при изпращане на делото по подсъдност се запазват процесуалните последици от първоначалното сезиране. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на Община Нова Загора не е подал възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по адм. дело № 2791/2026 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/ е образувано във връзка с постановено определение № 382 от 27.02.2026 г. по адм. дело № 103/2026 г. на Административен съд – Сливен, с което делото му е изпратено по подсъдност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК и обстоятелството, че седалището и адреса на управление на оспорващото дружество са в гр. София. За да постанови обжалвалото в настоящото производство определение, решаващият състав на АССГ е извършил служебна проверка и е констатирал, че между същите страни и на същото основание е образувано адм. дело № 2680/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, ІІ отделение, 52 състав. Установил е, че в производството по посоченото дело е постановено определение № 8904 от 05.03.2026 г., с което искането на жалбоподателя по чл. 60 АПК е оставено без разглеждане. При това положение решаващият съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК и е прекратил производството по адм. дело № 2791/2026 г. като по - късно образувано. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 7 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. В случая е безспорно установено, че предметът на оспорване по настоящото дело и по адм. д. № 2680/2026 г. е писмо с изх. № ОС-10-26-00-200 от 24.02.2026 г. на кмета на община Нова Загора за прекратяване на издаденото на дружеството Разрешително № 39/04.02.2026 г. за ползване на имот – общинска собственост, считано от 01.03.2026 г., и срещу разпореждане за допуснато предварително изпълнение на оспорения акт на основание чл. 60, ал. 1 АПК. Без правно значение е, че първоначалното производството е образувано пред Административен съд – Сливен по подадена на 26.02.2026 г. жалба, а първото образувано пред АССГ е производство е въз връзка с жалба, депозирана на 27.02.2026 г. Производството пред Административен съд – Сливен е прекратено и делото е изпратено на АССГ на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, следователно преценката за това кое е по-рано образувано производство следва да се направи въз основа на това кои са двете висящи за разглеждане дела. Липсва основание да се приеме, че при прекратяване на по-късно образуваното дело процесуалните последици от първоначалното сезиране няма да бъдат запазени, защото съдът, пред който делото е висящо, ще преценява всички събрани доказателства и извършените до момента процесуални действия от страните. Прекратяването на по-късно образуваното дело е израз на принципа на процесуална икономия и ефективност на съдебния контрол, при който се избягва всякаква възможност да бъдат постановени противоречиви решения по идентичния правен спор. Образуването на отделни административни дела между същите страни и с идентичен предмет на оспорване е абсолютна процесуална пречка за развитие на второто производство, следователно правилно е постановено прекратяването му. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение