Решение № 15604 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9544/2009 г.

Решение № 15604 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9544/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ердинч Еюб Молла от гр. Шумен срещу Решение № 819/15.05.2009 г. по адм. д. № 1206/2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2700718/04.02.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, в частта, потвърдена с Решение № 149/18.04.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, касаеща определените за 2004 г. данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), които касатора счита че са в размер на 946,51 лв. главница и лихва в размер на 341,74 лв. Излага твърдения за неправилност на решението в тази част, поради неправилно определен размер на дохода. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част за потвърдените данъчни задължения за 2004 г. - главница над 946,51 лв. и лихва над 341,74 лв. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че в хода на обжалването не са опровергани констатациите на ревизията, извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, в потвърдената с решението на ДД "ОУИ" част, от които се установяват получени облагаеми доходи, за които се дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Решението е правилно. В подробни мотиви съдът е обсъдил всички установени по делото факти, възраженията на жалбоподателя и ги е съпоставил с РА, както и с решението на ДД"ОУИ", при което е направил правилния извод за законосъобразност на обжалвания акт. С обжалвания ревизионен акт в потвърдената му част, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001, 2002 и 2004 години в посочени в акта размери. За да определят обжалваните задължения, органите по приходите са установили, че през тези периоди жалбоподателят е имал качеството "местно лице" по смисъла на ЗОДФЛ (отм.), поради което е бил данъчно задължен на територията на Република България за данък върху доходите от източници както в България, така и в чужбина. Не се спори по факта, че жалбоподателят е полагал труд на борда на кораби с корабопритежатели "Стамко шип мениджмънт Ко. Лтд"-Гърция и "Оушънмарис Мениджмънт инкорпорейтид" - Либерия, както по трудово правоотношение с "Аква Шумен" ООД. Установен е удържан данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 година в размер на 50,60 лева, за 2002 година в размер на 17,26 лева и за 2004 година в размер на 29,67 лева. Поради неподаване на декларации за получените доходи и източника им, органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 5 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Отчетени са установени данни за приведени по банкова сметка в "СЖ Експресбанк"АД суми. Установени са периодите, в които лицето е отсъствало от страната, заеманата длъжност на борда на кораб и минималния размер на месечния доход за длъжността. Във връзка с констатациите, е формирана данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и е определен размера по години. С касационната жалба се оспорва размера на определения данък за 2004 година и в тази връзка настоящата инстанция съобразява установените по делото факти. За данъчната 2004 година касаторът е получил доходи от трудови правоотношения с "Аква Шумен" ЕООД в размер на 683,82 лева с данъчна основа о чл. 20 от ЗОДФЛ (отм.) 611,99 лева и удържан и внесен данък по чл. 38 от същия закон в размер на 29,67 лева. За периода 05.02.2004 г. до 15.06.2004 г. е установено, че е полагал труд за "Оушънмарис Мениджмънт инкорпорейтид", като е приет за получен доход в размер на 7 534,32 лв. при месечно възнаграждение в размер на 1075 щ. д. Установено е също, че през периода 01.08.2004 година до 06.11.2004 година е бил нает по договор със "Стамко Шип мениджмънт Ко. Лтд.", като е получил доходи в размер на 5 454,56 лв. при месечно възнаграждение в размер на 1075 щ. д. Формирана е данъчна основа за общия годишен доход в размер на 13600 лева, върху които е определено задължение в размер на 3 255,20 лева, или сума за довнасяне след приспадане на авансово внесения данък - 3 225,53 лева и лихви върху просрочените задължения в размер на 1164, 60 лева към датата на ревизионния акт. С решението, постановено по реда на чл. 155 от ДОПК Директорът на Дирекция "ОУИ" е изменил ревизионния акт в частта му относно задълженията за 2001 и 2004 година, като за 2004 година, годината която се оспорва с касационната жалба, е определено задължение в размер на 1919,74 лева и лихва в размер на 693,13 лева. Основание за изменението в намаление на установените с ревизионния акт задължения, са констатациите на Директора на Дирекция "ОУИ" че за доходите, получени през тези периоди от "Стамко Шип Мениджмънт Ко. Лтд. " следва да се отчете, че дружеството е със седалище Гърция, между която и Република България е подписана спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Съгласно разпоредбите на спогодбата, по отношение на доходите получени от местно на България лице от източник в Република Гърция намира приложение метода на освобождаване с прогресия. Решаващият орган е приел, че тези доходи следва да се освободят от облагане на територията на Република България, като в съответствие с това е определил ефективната данъчна ставка в проценти за съответните данъчни периоди и я е приложил по отношение на доходите от другия източник в чужбина - "Оушънмарис Мениджмънт инкорпорейтид", което дружество е регистрирано в Либерия, с която Република България няма подписана СИДДО. Така установеното задължение за 2004 г. е определено в размер на 1 919,74 лв. и лихви в размер на 693,13 лв. В хода на съдебното производство по оспорване на РА в потвърдената част от процесуалния представител на жалбоподателя са ангажирани допълнителни доказателства за плащания от Jahre Wallem AS, дружество, установено в Норвегия. От така представените доказателства не се опровергават констатираните с ревизията доходи, а напротив - установяват се такива в по-голям размер, които при това са облагаеми в РБългария. Обсъдена е приложимата в случая СИДДО с Кралство Норвегия и клаузите от същата. Така установените данни са ценени в полза на жалбоподателя, тъй като във фазата на осъществяван съдебен контрол върху обжалван ревизионен акт, издаден по реда на ДОПК за първоинстанционният съд като инстанция по същество съществува забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК, съгласно която със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. През процесните периоди ДЗЛ е имал качеството "местно лице" по смисъла на ЗОДФЛ (отм.), поради което е бил данъчно задължен на територията на Република България за данък върху доходите от източници както в България, така и в чужбина. Съдът е приел, че от представените в съдебното производство от страна на жалбоподателя доказателства се опровергава фактическата констатация в РА, че платец на обложените доходи е "Оушънмарис Мениджмънт инкорпорейтнд", регистрирано в Либерия. Независимо от подписания посреднически договор между "Стамко Шип ейджънси Ко" ООД и това дружество, предвид липсата на подписани трудови договори или поне примерен такъв, от които да се установи точно работодателя, съдът приема, че от документите за извършени плащания и за начислени възнаграждения безспорно като източник на дохода следва да се счита посочената от жалбоподателя компания Jahre Wallem AS, установена в Норвегия. Съдът кредитира тези документи, доколкото посочените в тях дати на начало и край на договора изцяло съвпадат с установените по данни от Гранична полиция влизания и излизания на жалбоподателя от страната. Освен това, с тези документи, жалбоподателят признава и неблагоприятно за него обстоятелство, а именно, че действително получените от него суми за два от периодите са по-големи от установените по реда на чл. 122 ДОПК от органите по приходите. В посредническия договор с "Оушънмарис Мениджмънт инкорпорейтид" липсва изрично посочване, че трудовите договори ще бъдат подписвани именно с тази компания. Освен това, независимо от националността на корабопритежателя (за какъвто следва да се счита "Оушънмарис Мениджмънт инкорпорейтид" по данни от посредническия договор) и флага на кораба, е възможно и допустимо труд на борда да се полага по договор с трето лице и няма причина ако работодател се явяваше страната по посредническия договор "Оушънмарис Мениджмънт инкорпорейтид", в документите за извършени разплащания на борда на кораба, подписани от капитана да се посочва трето лице, ако то не е работодател. Ето защо съдът приема, че доходите от положен труд през горепосочения период следва да се считат за такива с източник лице, местно на Норвегия, и следователно приложение следва да намери Спогодбата между РБългария и Кралство Норвегия за избягване на двойното облагане с данъци на доходите и имуществата (ДВ, бр. 48 от 1989 година). Съгласно чл. 15, т. 3 от Спогодбата възнаграждение, получено от местно лице на едната държава за работа, извършена на борда на кораб, самолет или пътно превозно средство в международния транспорт, се облага само в тази държава, а именно - Република България. В тази връзка са неоснователни и конкретните възражения, изложени в касационната жалба за неправилно определена база за определяне на данъка за 2004 г. и съответно - неправилно определен размер на данъка за 2004 г. По изложените съображения съдебното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,