Определение № 50403 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Съдът е сезиран от молба с вх. № 508716/27.10.2022г. по описа на ВКС, подадена от Д. А. Д., чрез адв. К. М., с която иска допълване на определение № 50374/27.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 2548/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта за разноските, като му се присъдят разноски за частното производство в размер на 1200лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по частната жалба съгл. т. 2 от договор за правна защита и съдействие от 29.06.2022 г. Към молбата е приложен списък на разноските, договор за правна помощ и съдействие от 29.06.2022 г и преводно нареждане от 27.10.2022 г. за сумата от 3600 лв., издадено от „Юробанк България“ - АД с получател адвокатско дружество „ М., К. и С.“, с посочен номер на делото в предишна инстанция до което се отнася превода. Молбата е допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, но по същество е неоснователна, тъй като с нея се иска допълване за разноски, доказателствата за чието извършване, както и самото им извършване, са представени и осъществени след приключване на производството, за което се претендират. В случая не се касае до хипотеза на прекратяване на производството по чл. 78, ал. 4 ГПК в ЗЗ, за което ответната страна не знае, че ще приключи с прекратяване и ЗЗ, за да се приложи практиката, според която ответникът може да заяви искането си за разноски, както и да представи за пръв път доказателствата за извършването им едва с молбата по чл. 248 ГПК. Не се касае и до хипотеза на неосъществена размяна на книжата, при която ответникът изцяло е лишен от възможността да претендира разноски. Касае се до частно производство по обжалване пред ВКС на разпореждане за връщане на касационна жалба, в частта по искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД заради цената им, приключило с потвърдителен окончателен акт. Следователно касае се за производство, което по начало протича в ЗЗ съгл. чл. 278, ал. 1 ГПК и което би следвало да е известно на ответника. Освен това в случая препис от частната жалба срещу разпореждането за връщане му е връчен за становище, като същият е упражнил правото си на отговор. В такава хипотеза ответникът следва да направи искането за присъждане на разноски най-късно с отговора на частната жалба, като в този срок или най-късно до постановяване на акта на ВКС с който приключва производството, да представи и доказателствата за извършването им. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно с отговора на частната жалба, но несвоевременно са представени доказателствата за извършването на тези разноски – едва с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, когато соченето на доказателства е преклудирано. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО