Определение № 511 от 28.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2685/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№3767/26.6.2019 г., подадена от адв. Ж. П. Я., като пълномощник на Р. В. А. срещу определение №421/13.6.2019 г. по ч.в.търг.д.№313/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, т.о.,трети състав, с което е прекратено производството по частната му жалба срещу отмяната на постановеното в полза на Р. А. обезпечение/арест на кораб. Обстоятелствата по делото са следните: С частна жалба, вх.№12228/18.4.2019 г. адвокат Ж. Я. – пълномощник на Р. А., е обжалвал определение за отмяна на арест на моторен кораб „А.“ I. 9076387, плаващ под флага на Република К.. С определение №421/13.6.2019 г. по ч.в.търг.д.№313/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, трети състав, е прекратил производството по делото със следните мотиви: „Предявената частна жалба е обоснована с липса на надлежна представителна власт на молителя в производството по чл.402, ал.2 ГПК. По делото е постъпило писмено изявление от другия процесуален представител на молителя – адв. Хр.Р., с което адвокатът – пълномощник оттегля всички внесени молби и жалби на своя доверител. Съставът на въззивния съд като съобрази текста на представеното по делото пълномощно от 19.3.2018 г./ л.55 и сл. от първоинстанционното дело/, намира че същото обективира изричната воля на представлявания за ограничаване обема на представителната власт само по отношение на процесуални действия във връзка с отмяна на допуснато обезпечение и действия по сключване на спогодба и получаване на пари от негово име. Депозирането на частна жалба срещу акт на съда по чл.402 ГПК обаче не попада в обхвата на предвиденото ограничение. Противното тълкуване би означавало да се блокира всякаква възможност за правна защита на лице, което е учредило съвместно процесуално представителство, но обжалваният съдебен акт е постановен по еднолично. Доколкото в пълномощното е посочено изрично само „правото по чл.34, ал.3 ГПК да договаря доброволното уреждане на споровете по тези дела, както и да получава пари от наше име“, съдът намира, че ограничението не обхваща другите действия по чл.34, ал.3 ГПК, поради което и адв. Р. е легитимиран да оттегли подадената от адв. Я. частна жалба. На следващо място, по делото на окръжен съд е депозирана молба, вх.№17519 от 07.06.2019 г., с която от адв. Р. е представена молба, заверена за вярност от адв. Р., изходяща от Р. А., с която заявява, че оттегля дадените с пълномощно от 19.3.2019 г. права на адв. Я.. С оглед на това и подадената от адв. Я. частна жалба се явява подадена от адвокат без представителна власт.“ В частната жалба, подадена от адв. Ж. Я. се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на апелативния съд за продължаване на съдопроизводството. По делото е постъпило и становище от адв. Х. Р.. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа частната жалба и изложените в нея оплаквания намира за установено, че частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения: Определението на Варненския апелативен съд е правилно. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че подадената пред него частна жалба срещу определението за отмяна ареста на моторен кораб „А.“ I. 9076387, плаващ под флага на Република К., е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице без представителна власт да обжалва определението на окръжния съд. Налице са оттеглени пълномощия от адвокат Я. от страна на Р. А., от което следва, че действията на адвокат Я. са без представителна власт. Същото се установява от представените по делото молби от страна на Р. А. от 09.5.2019 г. и от 06.6.2019 г. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,