Решение № 1514 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11065/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения главен юрисконсулт Т. Дечева, срещу Решение № 25054 от 22.07.2025 г., постановено по адм. д. № 5744 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г. в частта, с която по жалбата на „Енерджи Уърлд Системс“ ЕООД, с ЕИК 203705163, е отменен Ревизионен акт № Р – 22221723004830 – 091 – 001 от 28.02.2024 г., издаден от Г. И. Мирчев, на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и И. Г. Кулишева, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 614 от 09.05.2024 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта му, с която са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 35987,27 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 12450,53 лв. за данъчен период м. 12.2020 г. и в тази връзка съдът е възложил на НАП заплащането на разноски в полза на настоящия ответник по касация в размер на 5048,30 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради постановяването му при наличието на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд не обсъдил в съответствие с чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) представената информация от Агенция «Митници» (АМ) и от гръцката данъчна администрация във връзка с приетото от приходните органи наличие на изкуствена конструкция при договарянето и изпълнението на сделката, целяща неплащане на дължимия ДДС. Неправилно съдът приел, че не са налице доказателства за извършен физически митнически контрол на стоките във връзка с констатациите относно вида на превозваните стоки. Извършен бил минимално необходимият документален контрол относно вида на превозваните стоки с оглед спазването на режима на пътните такси – контрол за теглото на преминаващите ГКПП превозни средства (винетен и ТОЛ контрол). Според тезата на касационния жалбоподател, събираните и регистрирани при извършвания митнически контрол данни се въвеждат в интегрираната митническа информационна система БИМИС, модул «Пътни такси и разрешителни режими» и не е ясно от съображенията на съда, какви други доказателства за отразените в нея обстоятелства би следвало да са налице, за да се приеме, че отразените за процесните преминавания на двете превозни средства резултати от извършения митнически контрол са верни. Прави се позоваване на вписаните данни в модул «Пътни такси и разрешителен режим» относно пътните превозни средства, вписани в ЧМР в частта им относно теглото и описанието на превозваната стока – в единия случай играчки, а в другия случай – липсата на описание на стоката. В тази връзка касационният жалбоподател твърди, че макар посочените в ЧМР транспортни средства да са преминали границата на България, с тях не е транспортирана стока масло АН-15 с тегло от 19,5 тона. В този смисъл поддържа становище, че въз основа на данните, които приходната администрация е почерпила от АМ по реда на Инструкцията за взаимодействие и обмен на информация с АМ от 16.02.2017 г., по делото е установено и доказано, че стока с такъв обем и от такъв вид като процесната, не е преминала през границата на страната. Тези данни без основание били пренебрегнати от съда. По същия почин съдът не съобразил, че липсват доказателства за издадени разрешения за транспорт и съхранение на опасни товари, не извършил и преценка относно липсата на доказателства за добросъвестно участие в механизма на ДДС, в това число на такива, които обичайно се съставят и се очаква да съществуват при наличието на реално развили се търговски взаимоотношения. Съдът не взел предвид, че в ЧМР мястото на доставка не е конкретизирано достатъчно, а дружеството – превозвач «Емве» ЕООД не е представило съставени за транспорта пътни листа, заповеди за командировка, разходи за горива, пътни и винетни такси, вкл. не са налични данни относно лицата приели и предали стоките. По причина липсата на обективна и цялостна оценка на доказателствата, ведно с липсата на данни за разплащане по ВОД, съдът не е достигнал до правилния извод, че се касае за формално съставени доказателства, зад които не стои нищо. При това не съобразил, че по делото е установено и доказано, че на задълженото лице безспорно е било известно, че ползва неправомерно освобождаване от начисляването на ДДС. По всички изложени съображения, касационният жалбоподател твърди, че не е доказана основната предпоставка за възникване и наличие на ВОД – не са налице доказателства за транспортиране на стоката извън пределите на страната, поради което не възникват произтичащите от чл. 53, ал. 1 ЗДДС правни последици. По тази причина се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на оспорването срещу РА в тази част. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационното оспорване съгласно представения списък на разноските. Предявена е и частна жалба от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез упълномощения главен юрисконсулт Т. Дечева, срещу Определение № 31866 от 30.09.2025 г., постановено по адм. д. № 5744 по описа на АССГ за 2024 г., с което е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за изменение на Решение № 25054 от 22.07.2025 г., постановено по адм. д. № 5744 по описа на АССГ за 2024 г. в частта за разноските за сумата от 200,00 лв., която НАП е осъдена да заплати за недовнесен от «Енерджи Уърлд Системс» ЕООД депозит за съдебна експертиза. В частната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Излагат се съображения, че без правно основание съдът е разпоредил изпълнението на задължението за разноски на действителния длъжник от НАП само по предположение, че крайният съдебен акт ще бъде в негова полза. Иска се отмяната на обжалваното определение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа от упълномощената юрисконсулт Зарева, която по същество на касационното оспорване моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции, както и на държавната такса за касационното оспорване. Поддържа и предявената частна жалба и иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът по касационната жалба – „Енерджи Уърлд Системс“ ЕООД не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. Становище не изразява и по частната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация и по частната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и на частната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Релевира съображения, свързани с необсъждане от съда на приобщени към делото доказателства от гръцката митническа администрация. Предлага отмяната на обжалваните съдебни актове. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р – 22221723004830 – 091 – 001 от 28.02.2024 г., издаден от Г. И. Мирчев, на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и И. Г. Кулишева, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 614 от 09.05.2024 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта му, с която са установени задължения по ЗДДС в размер на 35987,27 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 12450,53 лв. за данъчен период м. 12.2020 г., които произтичат от начислен ДДС за непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) към „Food and Beverage Trаde Mon Ike“ по фактура № 0…34 от 20.12.2020 г. Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), първоинстанционният съд направил извод, че спорният РА е издаден от компетентни органи чрез Информационната система „Контрол“ - като електронен документ, в хода на ревизионно производство, провело се в съответствие с установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон – чл. 7, чл. 53 ЗДДС, чл. 45 ППЗДДС, както и приложимите разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС). Съдът формулирал като основен спорен по делото въпрос напуснала ли е стоката - масло АН – 15 - територията на Република България в посока Република Гърция и получена ли е същата стока на територията на другата държава (Гърция) от посоченото като получател лице - „Food and Beverage Trаde Mon Ike“. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по дело доказателства дал положителен отговор на този въпрос. Доколкото въз основа на това приел, че е уговорено транспортът да бъде за сметка на доставчика (възложен да се осъществи от трето лице «Емве» ООД), съдът намерил за приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС и взел предвид представените по делото международни товарителници (ЧМР). Като се позовал на чл. 4, чл. 6 и чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенция/та), взел становище, че представените товарителници съдържат изискуемите реквизити в противовес на приетото от приходната администрация предвид липсата на конкретика относно мястото на получаване на стоките и вписванията в клетки 4 и 24 на ЧМР. Приел, че меродавният момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до друга държава - членка, тоест фактическото напускане на стоката от границата на страната и преминаването ѝ на територията на друга държава – членка. В този смисъл счел, че ирелевантно за целите на данъчното законодателство е посочването на конкретно място и адрес, където е получена/разтоварена стоката, тъй като от момента на напускането й на територията на страната, задължението за начисляване на ДДС се прехвърля върху получателя ѝ, регистрирано по ДДС лице. Не възприел тезата на приходната администрация, че представените ЧМР не са попълнени според изискванията на чл. 6, т. 1, б. „г“ от Конвенцията за посочване на мястото за доставянето, доколкото, според съда, не е налице изискване за посочване на конкретни данни за мястото, където стоките са получени. Допълнил, че такова няма и относно посочване на имената на лицата, които са се подписали и са положили печата от името на изпращача и на получателя. В този смисъл достигнал до извод, че представените ЧМР са попълнени в съответствие с изискванията на Конвенцията и съдържат изискуемите данни, редовни са от външна страна и представляват пряко доказателство за удостоверените в тях обстоятелства – в конкретния случай за изпращането на стоките от България и получаването им на територията на друга държава – членка (Република Гърция). Относно този факт съдът се позовал и на писмените потвърждения за получаването им от получателя, както и на установяванията в заключението на ССЕ. Съдът не възприел изводите на приходната администрация, че на 20.12.2020 г. на изхода на ГКПП „Кулата” двете транспортни средства са преминали границата, но не със стока масло АН-15, тъй като възприел като основателни възраженията на ревизираното лице относно неизчерпателността на информацията в регистрите. Заключил, че тези изводи почиват на предположения и не съобразил данните от „постъпила“ от ГКПП "Кулата" информация. Макар да приел за безспорно установена липсата на плащане по ВОД, вкл. въз основа на заключението на ССЕ, съдът изразил убеждение, че този факт няма пряко отношение към доказването и не е белег, че липсва ВОД. За релевантно определил само доказване транспортирането и получаването на стоките на територията на другата държава - членка. Взел предвид също така, че получателят разполагал с валиден VIN, а от отговора на гръцката администрация приел, че се установява, че ДДС регистрацията му е прекратена след ВОД, предмет на обсъждане в спора. В тази връзка се позовал и на данните от приложения по делото акт за прихващане и възстановяване, вкл. по въпроса относно изпълнение на изискванията за наличие и удостоверяване на ВОД. Съдът отхвърлил тезата на приходната администрация, че в хода на ревизията са установени факти и обстоятелства, въз основа на които може да се направи логически обоснован извод, че задълженото лице е знаело или е било длъжно да знае, че се касае за сделка, свързана със злоупотреба с ДДС като неподкрепена с доказателства. Съобразил и практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд. В заключение уважил оспорването по тази част от РА, в която част спорът е отнесен пред Върховния административен съд сега, и е разпределил отговорността за разноските. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при разглеждане на делото и постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, станали причина за неговата необоснованост и противоречието му с материалния закон. Прочитът на съдебния акт, предмет на контрол, дава основание да се направи извод, че съдът е възприел фактическата обстановка по спора въз основа на информационни източници, които не са представени и приети по делото като доказателства. Така на страница 3, абзац трети от решението, а също и на страница 9, абзаци 4-7, съдът се позовава на данни от Агенция „Митници“ за преминаване на пътните превозни средства, с които се твърди, че е превозвана стоката, предмет на ВОД, през границата на Република България към Гърция, а и относно вида и теглото на стоката от извършена проверка в Регистър „Пътни такси и разрешителен режим“ на Агенция „Митници“, обективирани в справка, която при обстойна проверка на делото не се открива в кориците му. Доколкото тези данни са поставени в основаната на изводите на приходната администрация – вж. стр. 7/15 от ревизионния доклад, както и стр. 3/10 и стр. 7 и 8/10 от решението на директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, документите, в които те са обективирани, несъмнено съставляват част от административната преписка по издаването на спорния РА. Данните от обсъжданата справка, както твърди касационният жалбоподател, са предоставени на органите по приходите по реда на Инструкцията за взаимодействие и обмен на информация между Агенция „Митници“ и НАП. На тези именно данни, а и на относимите към датите на преминаване на превозните средства през границата, се основават голяма част от касационните оплаквания, които предвид констатираната доказателствена липса, не могат да бъдат проверени по реда на касационния контрол. Предвид гореизложеното, налице е основание да се приеме, че АССГ е пристъпил към разрешаването на правния спор без да приобщи цялата административна преписка по издаването на спорния РА, което е бил длъжен да направи съобразно процесуалното му задължение по чл. 152, ал. 4 АПК, в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 63/2025 г. и чл. 150, ал. 2, изр. 2 ДОПК. При допуснатото от административния орган опущение да изпрати в съда, като част от преписката, обсъжданите документи, първоинстанционният съд е следвало да изиска преписката в цялост служебно - въз основа на копие от жалбата срещу РА. Доколкото не се установява изпълнението на това процесуално задължение на съда или даване на конкретни и изрични указания до ответника в първоинстанционното производство в тази насока (дадените указания с определението от 02.07.2024 г. не изпълват това изискване), първоинстанционният съд неправилно – при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е пристъпил към разрешаване на спора по същество при липсата им. Впрочем, коментираните информационни източници не са посочени и в придружителното жалбата писмо, с което тя, ведно с преписката, е изпратена в АССГ и в представения неин опис - л. 69, 70 от първоинстанционното дело. Процесуалният пропуск на съда обективира нарушение и на чл. 171, ал. 5 АПК, предвид което в противоречие с принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, съдът се е произнесъл при некомплектована в цялост административна преписка по издаване на обжалвания РА и като е обсъждал съдържанието на информационни източници, без те да са част от доказателствената съвкупност. Така съдът е възприел фактическата обстановка по спора въз основа на непредставени по делото доказателства, поради което изводите му в тази част се явяват необосновани. Наред с това, основателни са касационните оплаквания, че при постановяване на обжалваното съдебно решение съдът не е обсъдил възраженията на настоящия касационен жалбоподател, направени в първоинстанционното производство, които са основани на събраните данни от гръцката данъчна администрация. В тази насока съдът се е ограничил да възпроизведе предоставените по този ред данни без да извърши дължимото им обсъждане при проверка доколко успешно е проведено насрещното доказване на редица доказателствени и правно релевантни факти въз основа на представения документ от страна на приходната администрация. По изложените по-горе съображения първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение в частта, предмет на касационна проверка, което макар да е валидно и допустимо, като неправилно, следва да се отмени в тази част. При това, в тази част, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд при спазване на указанията дадени с настоящия съдебен акт, които са относими към процесуалната дейност на съда в изпълнение на задълженията му по чл. 152 АПК и чл. 150, ал. 2, изр. 2 ДОПК за попълване на делото с цялата административна преписка по издаването на спорния РА и възприемане на фактическата обстановка по спора въз основа на преценката на приети по делото доказателства. Съдът следва да приобщи към делото цялата административна преписка по издаването на спорния РА, в частност посочената справка и/или друг документ/документи, в който са обективирани коментираните по – горе данни. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на съдебния акт съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателства, относими към случая, ведно със заключението на приетата съдебна експертиза и да ги обсъди, да съобрази правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси като вземе предвид доводите и становищата на страните и посочи защо ги възприема или не. Освен гореизложеното съдът следва да даде указания за представяне на ЧМР от 20.12.2020 г. и от 05.01.2021 г. в четливи преписи с оглед преценката на тяхното съдържание в контекста на относимите към формата и съдържанието им разпоредби от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. По частната жалба: По съображения, свързани с изхода на спора от касационното оспорване на обжалваното съдебно решение, обжалваното определение се явява неправилно и подлежи на отмяна. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд съобразно правилото по чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение