Определение № 1427 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5181/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 11/21.01.2014 на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 467/2013, с което е потвърдено решение № 589/24.10.2013 на Ямболския районен съд по гр.д. № 1924/2013, с което са уважени предявените искове за обезщетение за вреди от престъпление, извършено от непълнолетния син на ответниците по чл. 48 ЗЗД със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Недоволни от решението са касаторите С. М. А. и Д. И. А., представлявани от адв. Зл. Д. Я., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на доказателства за новонастъпили обстоятелства пред въззивната инстанция, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответницата по жалбата К. Г. И., представляван от адв. Т. П. от Б. я оспорва, като счита че не са посочени правни въпроси, които обуславят решението по делото, а те не може да бъдат изведени от съдържащите се в жалбата касационни оплаквания. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците са родители на непълнолетния деликвент, причинил телесните увреждания на ищцата, който е осъден в наказателното производство да заплати обезщетение в размер на исковата сума. Ответниците упражняват родителските права по отношение на деликвента и той живее при тях, поради което те отговарят за причинените от него вреди. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос не обуславя решението по делото. Представеното пред въззивния съд доказателство е нотариално заверена декларация от свидетел, разпитан в първоинстанционното производство за обстоятелства във връзка с поведението на деликвента, която не е годно доказателствено средство. Не е поискан преразпит на свидетеля, а и обстоятелствата, по които е разпитван са без правно значение, тъй като извършването на увреждащото деяние и вината са установени с влязла в сила присъда. На ответницата по касацията К. Г. И. следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение