Определение № 899 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6844/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. А. М. и Е. М. М. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 02.07.2014 г. по гр.д.№ 14/ 2008 г., с което е върната подадената от тях касационна жалба срещу въззивно решение от 22.01.2014 г., постановено по същото дело. Жалбата е върната поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовностите й, дадени с разпореждане от 14.03.2014 г. Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на постановеният акт за връщане на касационната им жалба, тъй като не им е било надлежно връчено разпореждането от 14.03.2014 г. Поради това считат, че срокът за изпълнение на указанията не е започнал да тече, както и че жалбата им не е била нередовна, поради което не са били налице основания за постановяване на обжалвания акт. Ответната по частната жалба страна – Ж. „П. у.” – я оспорва като поддържа, че касаторите са редовно уведомени за указанията, дадени с разпореждане от 14.03.2014 г., не са ги изпълнили в срок и правилно касационната им жалба е върната. Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Пред Софийски апелативен съд делото е образувано по жалба на М. Г. М. срещу решение на Софийски градски съд от 01.11.2007 г. по гр.д.№ 1552/ 2004 г., с което е отхвърлен искът му срещу Ж. „П. у.” за заплащане на обезщетение за ползване на негови имоти без основание в размер 22 021,80 лв. В хода на производството пред въззивния съд ищецът М. М. е починал и е заместен от правоприемниците си – жалбоподателите в настоящето производство П. А. М. и Е. М. М.. С молба от 09.05.2013 г. те са посочили за съдебен адресат по делото адвокат Р. С., а с молба от 03.07.2013 г. адвокатът е представил по делото писмено пълномощно (л.237), с което П. А. М. и Е. М. М. го упълномощават да ги представлява по делото, без ограничения в обема на представителната власт или по отношение на инстанциите. На 22.01.2014 г. въззивният съд е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата, а на 11.03.2014 г. ищците са подали касационна жалба срещу това решение. Жалбата е нередовна, тъй като не е приподписана от адвокат, не е представен документ за внесена държавна такса и не е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. С разпореждане от 14.03.2014 г. съдът е дал указания за отстраняване на тези нередовности, като препис от разпореждането е връчен на адвокат Р. С., като процесуален представител на касаторите, на 13.06.2014 г. В законния срок от датата на връчване, нередовностите на касационната жалба не са отстранени, поради което съдът постановил разпореждане за връщането й. Този акт е законосъобразен. Подадената касационна жалба не отговаря на изискванията на чл.284 ал.2 и ал.3 т.1 и 4 ГПК, поради което и съгласно чл.285 ал.1 ГПК съдът правилно е дал подробни и ясни указания за отстраняване на нередовностите й. Неоснователно касаторите поддържат, че тези указания не са им съобщени. Те са посочили по делото адвокат Р. С. като съдебен адресат, тя също е и редовно упълномощен техен процесуален представител. Пълномощията не са оттеглени, нито изявлението за посочване съдебен адресат. Връчването чрез съдебния адресат и процесуален представител е равнозначно на лично връчване (чл.45 вр. чл.39 ал.1 ГПК). Съобщенията, в които е удостоверено, че на 13.06.2014 г. адвокат Р. С. е получила от името на касаторите препис от разпореждането от 14.03.2014 г., съставляват официални документи, съставени са редовно и доказват пълно удостоверения в тях факт. Следователно указанията за отстраняване на нередовностите на касационната жалба са съобщени редовно да подателите й и тъй като не са изпълнени в срок, жалбата е подлежала на връщане, съгласно чл.286 ал.1 т.2 ГПК. В обжалваното разпореждане е направен същият извод, поради което частната жалба срещу него се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд