Определение № 5008 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от 27.02.2025 година на Р. Х. Б. от гр. Костинброд срещу определение № 309/10.02.2025 година на Административен съд – София-област (АССО) по адм.д. № 10/2025 година, с което производството по делото е прекратено. С разпореждане от 05.03.2025 година частната жалба е оставена без движение с указания да се представи квитанция за внесена държавна такса, да се приподпише от адвокат и да се посочат основанията за обжалване. По делото в указания 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите, ведно с квитанцията за заплатена държавна такса и пълномощно, е постъпила и частна жалба, приподписана от адвокат Николов, в която се твърди, че се оспорва прекратяването на производството по адм.д. № 10/2025 година по описа на АССО. Излагат се аргументи за неправилно прекратяване на производството по делото, като се прави искане за отмяна на акта за прекратяване и връщане на делото на АССО за продължаване на съдопроизводствените действия. Неправилно като акт, с който се прекратява делото се сочи разпореждане № 211/23.01.2025 година на АССО. С последното жалбата се оставя без движение за отстраняване на установени нередовности. По делото е постъпил отговор на частната жалба от Министерство на транспорта и съобщенията, подписан от държавен експерт в Дирекция „Правна“ при МТС. Излагат се съображения за неоснователност на частната жалба срещу определението за прекратяване на производството по делото. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена срещу определение № 309/10.02.2025 година на Административен съд – София-област (АССО) по адм.д. № 10/2025 година, с което производството по делото е прекратено; от активно процесуално легитимирана страна, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 АПК. Дори и некоректно в уточнението, наречено „частна жалба от 17.03.2025 година“ след указанията за отстраняване на нередовността, да се сочи, че е подадена срещу разпореждане № 211/23.01.2025 година на АССО по адм.д. № 10/2025 година, волята на жалбоподателя е ясна, като се иска отмяна на акта за прекратяване на делото, а не на този, с който жалбата е оставена без движение. Като съдебен акт по движение на делото, той не подлежи на самостоятелен съдебен контрол отделно от определението за прекратяване на производството по делото. Твърденията са изцяло за неправилно прекратяване на делото, като искането е за отмяна на акта за прекратяване и връщане на делото на АССО за продължаване на съдопроизводствените действия. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, при следните съображения от правна страна: По аргумент от чл. 158, ал.1 от АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и 3 и чл. 151, съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. С разпореждане №211/23.01.2025 година съставът на АССО по адм.д. № 10/2025 година правилно е оставил без движение жалбата на Р. Х. Б. от гр. Костинброд, насочена срещу Министерство на транспорта и съобщенията, РДАА гр. София, СДВР, КАТ СДВР и ОД на МВР. Констатацията е за порок на жалбата по чл. 150, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от АПК, която констатация съответства на действителната фактическа обстановка. Съобщението до Б. е получено от същия на 29.01.2025 година, като с молбата му от 03.02.2025 година същият не е отстранил нередовностите на жалбата, доколкото не е изяснил предмета на спора и конкретното си искане до съда. Неотстранените нередовности на жалбата са абсолютна процесуална пречка за продължаване на съдебното производство по спора. Ето защо, на основание чл. 158, ал.3 от АПК с определение № 309/10.02.2025 година съставът на АССО правилно е прекратил производството по делото. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че съдът е изискал да се посочи конкретен писмен акт на конкретен орган, а всъщност се касаело да мълчалив отказ или за бездействие. Предметът на спора следва винаги да бъде точно заявен пред съда, без значение дали същият е изричен отказ, мълчалив отказ или бездействие, като изрично следва да се посочи органа постановил или отказал постановяването му. Изискването на чл. 150, ал.1, т.5 от АПК е императивно и неизпълнението му след указания за нередовност в срок, по аргумент от чл. 158, ал.3 от АПК, влече като последица прекратяване на производството по делото. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт съставът на Върховния административен съд