Определение № 471 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 894/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. С. П. в качеството му на пълномощник на А. „Ж.-1” с искане за присъждане на сторените от доверителя му разноски по делото пред ВКС. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна В. Б. М.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 192 от 13.3.2013 г, постановено по делото, ВКС Четвърто ГО е потвърдил определение № 553 от 14.11.2013 г по гр.дело № 5853/13 г на ВКС, Първо ГО, с което е върната подадената от В. Б. М. касационна жалба срещу въззивното решение от 11.6.2013 г по гр.дело № 4646/11 на Софийски градски съд, ГО, Втори „Б” въззивен състав.С това определение касационната инстанция не се е произнесла по искането на А. „Ж.-1” с, направено с отговора на частната касационната жалба, за присъждане на разноските за касационната инстанция. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество - частично основателна. Видно от представения с отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие от 20.01.2014 г., сключен между акционерното дружество и адв.С. П., за осигуряване на правна помощ, изразяваща се от изготвяне на писмен отговор до ВКС и процесуално представителство, страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., което към момента на сключване на договора е било заплатено. Въпреки своевременното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за това, че същите са заплатени от страната, съдът не се е произнесъл по искането за присъждането им.Поради това определението следва да бъде допълнено. Водим от гореизложеното съдът