Определение № 183 от 05.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 122/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е частна жалба на М. Д. Г. срещу определение на Бургаски окръжен съд от 04.01.2012 г. по гр.д.№ 2248/ 2011 г., с което е оставена без разглеждане жалба на М. Г. срещу протоколно определение на Бургаски районен съд от 06.12.2011 г. по гр.д.№ 7712/ 2011 г. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искане на М. Г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Жалбоподателката поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като са били налице всички основания за спиране на производството по делото. Моли то да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна П. Т. В. я оспорва и счита за правилни изводите на въззивния съд, че определението, с което се отказва спиране на производството, не подлежи на обжалване с частна жалба. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но за неоснователна. Не всички определения, които първоинстанционният съд постановява в хода на производството, подлежат на самостоятелно обжалване. Отделно от решението по същество на делото могат да се обжалват само изрично посочените в закона определения и преграждащите по - нататъшното развитие на делото - чл.274 ал.1 от ГПК. Правилността на всички други определения се проверява в производство по жалба срещу решението, ако бъде образувано такова. Актът, с който първоинстанционният съд отказва да спре производството, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законът изрично предвижда самостоятелното му обжалване. Поради това частната жалба, подадена срещу такъв акт, се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Същият извод е направен в атакуваното по настоящето дело въззивно определение, поради което то се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд