Определение № 3248 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3008/2025 г.
ВКСI гражданско отделение16.06.2026 г.докладчик Ваня Атанасова
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 2441 от 28. 05. 2025 г. по гр. д. № 2184/2024 г. на ОС – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 162 от 18. 02. 2025 г. по гр. д. № 2184/2024 г. на ОС – Варна в частта за разноските, като намалява, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение, които А. Р. З. е осъден да заплати на П. И. И. и С. Г. И., от сумата 383, 43 евро (равностойността на 750 лв.) на сумата 255, 65 евро (равностойността на 500 лв.). Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от А. Р. З., чрез адв. К. М., срещу определение № 2441 от 28. 05. 2025 г. по гр. д. № 2184/2024 г. на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата на А. Р. З. за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение № 162 от 18. 02. 2025 г. по гр. д. № 2184/2024 г. на ОС – Варна в частта за разноските, като бъде намален размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ищеца А. Р. З.. Иска се отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. Не е изразено становище по частната жалба от ответниците П. И. И. и С. Г. И.. Частната жалба е допустима и основателна. Направеното от ответника по иска възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на уговореното и платено от ищците адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1500 лв. е основателно. По правилото на чл. 7, ал. 2 т. 2 и ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение за предявения иск по чл. 108 ЗС съобразно данъчната оценка на спорните 320 кв.м. възлиза на 1046, 34 лв. Съгласно р ешение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и формираната практика на ВКС (напр.определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.), посочените в Наредба № 1/2004 г. за размери на възнагражденията за адвокатски труд подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че защитата на ответниците във въззивното производство е осъществена чрез подаване на отговор на въззивна жалба и участие на пълномощника – адвокат в проведеното пред въззивната инстанция единствено открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че присъдените на въззиваемите – ответници в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, които А. Р. З. е осъден да заплати следва да бъдат намалени от сумата 750 лв. на сумата 500 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
5- чл. 248 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 108 ЗС
- чл. 7, ал. 2, т. 2