Решение № 5487 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12460/2020 г.

Решение № 5487 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12460/2020 г., III о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинския съвет - Велинград, представляван от председателя П. Х., срещу Решение № 722/25.09.2020 г. на Административен съд – П., постановено по адм. дело № 1371/2019 г. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответникът - Прокурор при Окръжна прокуратура - П., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – П., в производство по чл. 185 и сл. от АПК и по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – П., е обявил нищожността на Условия и ред за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода, извършване на услуга на водопренос/водоподаване по общински водопроводи за минерална вода и учредяване на сервитутни права и право на прокарване на водопроводи за минерална вода на територията на Община Велинград /Условия/, приети с Решение № 96/23.02.2012 г. на Общински съвет – Велинград. За да постанови оспореното решение Административен съд – П. е приел, че липсва нормативна възможност общинските съвети да имат правомощия за уреждане на обществени отношения по условия и ред за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода, извършване на услугата водопренос/водоподаване на общински водопроводи за минерална вода и учредяване на сервитутни права и право на прокарване на водопроводи за минерална вода, тъй като специалният Закон за водите /ЗВ/ не предоставя компетентност на общинските съвети да издават нормативни актове от вида на процесния. Според първоинстанционният съд предмет на регламентация в протестираните Условия са въпроси, които са изчерпателно и детайлно регламентирани в ЗВ и Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води /Наредба № 1/2007 г. /, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министър на икономиката и енергетиката. Прието е също така от административния съд, че при приемане на протестираните Условия е нарушено и изискването на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта, като незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че протестираните Условия и ред за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода, извършване на услугата водопренос/водоподаване по общински водопроводи за минерална вода и учредяване на сервитутни права и право на прокарване на водопроводи за минерална вода на територията на Община Велинград, приети с Решение № 96/23.02.2012 г. на Общински съвет – Велинград, по естеството си, при съобразяване на разпоредбите на чл. 75 от АПК и чл. 1 а от ЗНА, са подзаконов нормативен акт, както и че не е налице правомощие на Общински съвет – Велинград да издаде акт с посоченото съдържание. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са и разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. В конкретния случай компетентност за подзаконова регламентация не произтича нито от разпоредите на ЗНА, нито от разпоредбите на ЗМСМА, доколкото в протестираните Условия са уредени въпроси, които вече са регламентирани в ЗВ и наредбите по чл. 135 от ЗВ, една от които е и Наредба № 1/2007 г. С § 133, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗВ /обн. – ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2018 г. / е регламентирана възможността министърът на околната среда и водите да предостави безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок 25 години минерални води от находища или от обособен участък от находище и определи условията, при наличието на които общините могат да се възползват от тази възможност. В ал. 7 на § 133 от ПЗР към ЗИД на ЗВ е посочено, че стопанисването на предоставените минерални води по ал. 1 се възлага на кмета на общината, който упражнява това правомощие, спазвайки изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от ЗВ. С оглед на това се налага обоснован извод, че в случая нито е налице неуредено с нормативен акт от по-висока степен обществено отношение, нито законодателят е делегирал правомощието на общинските съвети да приемат подзаконов нормативен акт във връзка с предоставените им по реда на § 133 от ПЗР към ЗИД на ЗВ за безвъзмездно управление и ползване минерални води. Правомощията на органа за местно самоуправление в общината – общинския съвет, са конкретно и изчерпателно посочени в ЗВ – § 133, ал. 9 и ал. 10 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, като единственият нормативен акт, чието издаване е прерогатив на общинския съвет, е тарифа за находищата на минерална вода, предоставени за управление и ползване на общината, но законът не дава право на общинския съвет да приема акт от рода на протестирания. Следователно, с нормативни актове от по-висока степен - ЗВ и Наредба № 1/2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, както и другите издадени по прилагането на ЗВ подзаконови нормативни актове, са уредени обществените отношения свързани с ползването на минералните води и не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗНА във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА за приемане на подзаконов нормативен акт със съдържание на протестирания пред Административен съд – П.. С преуреждането с протестираните Условия на вече уредени обществени отношения, Общински съвет - Велинград е нарушил материалната си компетентност, като е излязъл извън рамките на ограничените от чл. 76, ал. 3 от АПК нормотворчески правомощия. Правилен и обоснован е извода на Административен съд – П., че липсата на нормативно овластяване за издаване на процесните Условия, като правна последица представлява липса на компетентност, която изисква обявяването на нищожността на подзаконовия нормативен акт. Правилно първоинстанционният съд е преценил също така, че неизпълнението на задължението за публикуване на проекта на Условията на интернет страницата на общината, заедно с мотивите, съответно доклада, представлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 26, ал. 2 от ЗНА /в редакцията, действала към датата на приемане на Условията с Решение № 96/23.02.2012 г. на Общински съвет – Велинград/, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта, като незаконосъобразен. Към представената преписка липсват каквито и да е доказателства за спазване на изискванията на чл. 26 от ЗНА при приемане на подзаконовия нормативен акт. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че целта на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Своевременното съобщаване на проекта и мотивите за изработването му цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 от АПК, задължаващ компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,