Определение № 5004 от 19.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., във връзка с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Запрянов срещу Разпореждане № 246/22.03.2024 г. на Административен съд (АС) – Разград, постановено по адм. дело № 68/2024 г. С обжалваното разпореждане е отхвърлено искането на П. Запрянов за прекратяване на неоснователните действия на Община Кубрат чрез премахване на личните му данни от годишен отчет за прилагане на Закона за достъп до обществена информация за 2023 г. ,т. 13. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на съда, че с посочването на собствено и фамилно име и местонахождение не се предоставя информация, от която по несъмнен начин да се установи конкретно физическо лице. Излага съображения, че съдебният акт противоречи на чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и на чл. 2, ал. 5 и чл. 6, ал. 1, т. 6 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Моли обжалваното разпореждане да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за недължимост или за прекомерност на разноските на насрещната страна. Ответникът по частната жалба – Община Кубрат оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното разпореждане да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане, наречено „Искова молба“ от П. Запрянов срещу Община Кубрат. Иска се на основание чл. 250 АПК, във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) прекратяване на неоснователно действие извършвано от Община Кубрат - публикуван на сайта на Община Кубрат Годишен отчет за прилагане на ЗДОИ. Твърди се, че в т. 13 от годишния отчет са публикувани лични данни: собствено и фамилно име – П. Запрянов и адрес за кореспонденция - гр. Димитровград, разкриващи го като подател на Заявление вх. № 95-00-16/04.12.2023 г. Съдът от фактическа страна е установил следното: На интернет страницата на Община Кубрат, секция Местно самоуправление, раздел Достъп до обществена информация – Годишен отчет за прилагане на ЗДОИ е публикуван Отчет за работата на Община Кубрат по ЗДОИ за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. В т. 13 от отчета е посочено постъпило заявление с вх. № 95-00-16/04.12.2023 г., подадено от П. Запрянов с адрес за кореспонденция гр. Димитровград. В писмено становище кметът на Община Кубрат е посочил, че годишният отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация е публикуван на основание чл. 15, ал. 2 и чл. 15а, ал. 1 ЗДОИ, като по отношение на г-н Запрянов в отчета са изписани име, фамилия и населено място, които сами по себе си не идентифицират лицето. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна е приел, че в качеството на администратор на лични данни и в изпълнение на задълженията си по чл. 15а, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 11 ЗДОИ Община Кубрат е публикувала информация за упражненото право на достъп до обществена информация по заявление вх. № 95-00-16/04.12.2023 г. Изложил е мотиви, че разкритите данни за заявителя не са достатъчни за неговата идентификация. Разпореждането е правилно като резултат по следните съображения. Защитата по реда на чл. 250 АПК е срещу неоснователно извършвани фактически действия – такива, които не се основават на административен акт или на закона. В случая публикуването на годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, съответно публикуването на информация за упражненото право на достъп до обществена информация по заявление вх. № 95-00-16/04.12.2023 г. от П. Запрянов се основава на закон – чл. 15а, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 11 и чл. 15, ал. 2 ЗДОИ. Не е налице фактическо действие, чието преустановяване може са бъде искано по реда на чл. 250 АПК. Действията са правни и са осъществени въз основа на права норма като част от административна процедура. Дали от публикуваните данни се идентифицират заявителите не е предмет на производството по чл. 250 АПК, защото това е правен въпрос свързан със законосъобразността на правни действия. Поради тази причина доводите в частната жалба са неотносими към спора и изместват неговия предмет. По изложените съображения оспореното разпореждане следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение