Решение № 6820 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14101/2010 г.

Решение № 6820 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14101/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Витоша Строй" АД с адрес за кореспонденция гр. София, ул. "Черни връх", № 47, ет. 2, с ЕИК 130214324, подадена чрез адв. Д. Бенев против решение № 2302/09.07. 2010 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 9 състав, постановено по адм. д. № 1960 по описа за 2010 г. на този съд в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА № 2300 - 800877/05.06.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП София - област, потвърден с решение № 1831/21.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София в частта относно ДДС в размер на 9 734,98 лв. и съответните лихви по фактура № 1000000018/18.03.09 г., издадена от "Витоша Строй" АД на Гаранция ЛН" ООД. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 207 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В нарушение на чл. 12 ГПК съдът не е обсъдил част от направените твърдения и представени доказателства, допуснато е и противоречие в съдебните мотиви. Липсва анализ на чл. 122 ДОПК. Не е обсъдено заключението по ССчЕ. Установено е по безспорен начин наличието на реално осъществени довършителни услуги, издадена е фактура, начислен внесен е ДДС. Касаторът моли за уважаване на жалбата и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "оуи" - гр. София при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Георгиева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Приходният орган обосновано е определил данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2, т. 4 и т. 15 ДОПК. Данъчното събитие настъпва на датата на която услугата е завършена, правилно е приложен материалния закон. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Установено е, че за данъчен период м. 11.2008 г. "Витоша Строй" АД е подало СД с общ резултат ДДС за възстановяване в размер на 5 316,57 лева. От удостоверение № 471/04.11.08 г. за въвеждане в експлоатация на строеж "Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи в УПИ-VI-262, кв. 87, местн. "Овча купел" в гр. София е видно, че жилищната сграда е била готова за ползване от всички собственици на жилища, гаражи, офиси и прилежащите им общи части. Дружеството - жалбоподател е осъществило продажби на апартаменти, офиси и гаражи през 2007 г. и на един апартамент през м. 02.2008 г. на етап "завършен груб строеж". "Витоша Строй" АД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит за доставки по довършителни работи на общи части на сградата след приключване на етап "Груб строеж", но предвид на обстоятелството, че довършителните работи на общите части са за ползване от всички собственици е прието, че е извършена облагаема доставка по чл. 12 от закона. Прието е, че данъчното събитие е настъпило на датата на завършване на услугата - 04.11.208 г., когато дружеството не е начислило данъка. Общите части на сградата са 559,12 кв. м., като общите части към съответната дата спрямо продадените обекти са 388,70 кв. метра. Стойността на всички получени доставки на жилищната сграда са осчетоводени по сметка 613 "Разходи за придобиване на ДМА". Според съда дружеството не е доказало, че данъчната основа трябва да бъде определена по друг ред, различен от този по чл. 122, ал. 2, т. 4 и т. 15 ДОПК. Административният орган е ползвал фактурите, представени от дружеството, които не са оспорени. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ в частта, сочеща себестойност по-висока от приетата от административния орган. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. В съдебното решение се съдържат мотиви, от които става ясно каква е формираната воля. Обсъдени са относимите разпоредби от ДОПК. Уточнено е, че констатациите са формулирани въз основа на представените от дружеството писмени доказателства. "Витоша Строй" АД е било уведомено, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК и в този смисъл липсва нарушение на процесуалните правила в смисъла, сочен от касатора. Административният съд не е длъжен съобразно текста на чл. 202 ГПК да възприеме заключението по ССчЕ, а да го обсъди в съвкупност с другите доказателства. В случая съдът не е кредитирал заключението, тъй като вещото лице е използвало различен ред от този по ДОПК във връзка с определяне на данъчната основа. В съдебно заседание вещото лице Найденова е заявило, че няма спомен да е проверявало и друга фактура за довършителни работи, нито пък е търсило такава фактура. Обосновано е становището на представителя на ВАП, според което правно - релевантна за приложението на материалния закон е датата на осъществяване на услугата - 04.11.08 г., към която данъка не е бил начислен. Видно е, че акционерното дружество е продало обектите от жилищната сграда, която е била завършена на етап "Груб строеж. По силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Установяването на извършване на услугата е направено с представянето на удостоверение № 471/04.11.08 г.. На основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по ЗДДС лице - доставчик по облагаема доставка, като по силата на чл. 86, ал. 1 от цитирания закон ревизираното лице е било длъжно да начисли ДДС по спорната доставка. Обстоятелството, че довършителни услуги са извършвани и след нея, е без значение за определяне датата на настъпване на процесното данъчно събитие. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 639 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение