Определение № 9269 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8661/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ш. Х., гражданин на Република Турция, притежаващ разрешение за пребиваване № [номер], подадена чрез процесуалния представител адв. Л. Базлянков, против определение № 1571/03.07.2026 г., постановено по адм. дело № 384/2026 г. по описа на Административен съд-Кърджали /АС-Кърджали/, II състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на турския гражданин срещу заповед № 292з-2712/08.10.2025 г. на директора на областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Кърджали /ОДМВР-Кърджали/ за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ „Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България /РБ/“, и производството по делото е прекратено. С частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното определение, обосновани с твърдения, че жалбоподателят не е пропуснал срока за оспорване, тъй като съобщението за издадената заповед не е било редовно връчено. Поддържа, че изпълнената от административния орган процедура по залепване е извършена в нарушение на разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК, поради пропуск да бъдат потърсени лицата, за които в хода на производството е установено, че обитават адреса. По тези доводи, частният жалбоподател претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът - директорът на ОДМВР-Кърджали, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна - адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд-Кърджали е образувано по жалба на Ш. Х., подадена срещу заповед № 292з-2712/08.10.2025 г., издадена от директора на ОДМВР-Кърджали, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ му е наложена ПАМ „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“ и е определен 15-дневен срок за доброволно напускане на страната. С атакуваното определение съдът е приел жалбата за процесуално недопустима като просрочена, поради което на основание чл. 159, т. 5 АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е съобщена на жалбоподателя на 27.10.2025 г., при спазване на процедурата по чл. 18а, ал. 9 АПК, а подадената срещу нея на 23.06.2026 г. жалба е извън срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Преценил е, че съобщението за издаване на административния акт, указващо възможността за получаването му от ЦАО „Миграция“-ОДМВР Кърджали в едноседмичен срок, е било залепено на 20.10.2025 г. на входната врата на жилището по постоянния адрес на турския гражданин, поради липса на установени на него присъстващи лица, както и че в указания срок документите не са били потърсени. При тези данни, съдът е формирал извод, че 14-дневният срок за оспорване на атакуваната заповед е започнал да тече, считано от 28.10.2025г., и е изтекъл на 10.11.2025 г., с оглед което депозираната от жалбоподателя след тази дата жалба е подадена извън законоустановения срок и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, като просрочена, а производството по делото-прекратено, в какъвто смисъл постановява своя съдебен акт. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Въз основа на правилно възприетата от първоинстанционният съд фактическа установеност, обосновано е прието, че регламентираната в чл. 18а, ал. 9 АПК процедура е спазена от административния орган. Съгласно цитираната норма, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В настоящия случай, видно от представената по административната преписка справка от АИС „ЕРЧ“ от 27.03.2026 г., жалбоподателят има регистриран постоянен адрес в РБ, находящ се в [населено място], обл. Кърджали, [улица]. В докладна записка рег. № 292р-29648/20.10.2025 г., изготвена от служител на група „Миграция“ при ОДМВР-Кърджали, е удостоверено извършено на тази дата посещение именно на горепосочения заявен от чужденеца постоянен адрес, с цел връчване на съобщение за издаването на заповед рег. № 292з-2712/08.10.2025 г. за налагане на процесната ПАМ и за предоставяне на възможност актът да бъде получен в 7-дневен срок. В докладната е направено изрично отбелязване, че длъжностните лица не са открили никого на адреса, поради което екземпляр от съобщението е залепен на дворната врата на жилището. За удостоверяване на последното обстоятелство е съставен протокол от 20.10.2025 г., в който е посочено извършеното на същата дата залепване на уведомлението на входната врата на къщата. При тези данни, противно на релевираните от частния жалбоподател доводи, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд правилно е преценил за законосъобразно изпълнена от административния орган процедурата по съобщаване на оспорената заповед, регламентирана в чл. 18а, ал. 9 АПК. Налице са и двете кумулативно предвидени в това правило предпоставки- чуждият гражданин е търсен на заявения от него пред властите постоянен адрес в [населено място] и поради липсата на възможност за лично връчване на книжа по административното производство, или чрез лице, което e съгласно да ги получи от негово име, връчването им е осъществено чрез залепване на уведомление. Предвид това, неоснователни са обективираните в частната жалба оплаквания на чужденеца относно допуснати нарушения при съобщаването на издадения административен акт по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, доколкото от доказателствената съвкупност по делото се установява, че при адреса не са били намерени лица, които да го получат. В случая уведомлението е било поставено на видно място /входната врата на жилищната сграда/ на 20.10.2025 г. и законоустановеният срок за получаване на заповедта /изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК/ е изтекъл на 27.10.2025 г. /присъствен ден – понеделник/, като от следващия ден е започнал да тече 14-дневения срок по чл. 149, ал. 1 АПК за нейното обжалване, изтекъл на 10.11.2025 г. /също присъствен ден/. Жалбата, във връзка с която е образувано производството по адм. дело № 384/2026 г. по описа на АС-Кърджали, е подадена едва на 23.06.2026 г., поради което законосъобразен се явява изводът на съда, че същата е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, на основание чл. 159, т. 5 АПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от пороците, посочени в частната жалба и, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение