Определение № 60126 от 19.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4122/2021 г.

Производството е по чл.309, ал.1 вр. чл.282 ГПК. Образувано е по искане на К. Г. К. за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 260066 от 9.07.2021 г. по гр.д. № 1754 по описа за 2019 г. на Районен съд-Силистра с оглед подадената от него молба за отмяна на основание чл.304 ГПК в качеството му на съпруг на С. И. А.-К.. С влязлото в сила решение е обявена недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 3/23.08.2018 г., том I, рег. № 5, н.д. № 3/2018 г. по описа на ДРС, сключен между Б. Й. и Х. У., действащи чрез А. М. А. и С. И. А.-К., отменен е като неверен нотариален акт № 3/23.08.2018 г., том I, рег. № 5, н.д. № 3/2018 г. по описа на ДРС и е признато за установено по отношение на С. И. А.-К. и А. М. А., че ищците са собственици на имотите, които са били предмет на недействителния договор за покупко-продажба, като С. И. А.-К. е осъдена да заплати на ищцата Б. Х. разноски по делото в размер на 1599.79 лв.. С оглед горните констатации искането за спиране изпълнението на влязлото в сила решение е неоснователно. С изпълнителна сила се ползват само решенията по осъдителни искове, както и установителния диспозитив за признаване право на задържане до заплащане на необходими разноски и подобрения, конститутивното решение в производство по извършване на делбата или по чл.19, ал.3 ЗЗД ако съдържа задължение за предаване на владение, поради което само тяхното изпълнение може да бъде спряно на основание чл.309, ал.1 вр. чл.282 ГПК. Влязлото в сила решение по разгледаните установителни искове, предмет на молбата за отмяна, не се ползва с изпълнителна сила и не съставлява изпълнително основание, а в частта за разноските не съдържа осъдителен диспозитив спрямо молителя. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение