Определение № 103 от 21.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 153/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е по повод разпореждане от 06.02.2024 г. на съдията - докладчик по НОХД № 428/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. В постъпилото писмено становище от прокурор от ВКП не се споделят доводите на съдията от Районен съд – Бургас и се застъпва тезата, че съобразно данните в списъка-приложение към обвинителния акт не се откроява значителен превес на живеещите /свидетели/ в област/област/ за сметка на тези, живеещи в област /област/, доколкото в района на област /област/ живеят общо 15 лица, в т.ч. и обвиняемият Д., който понастоящем се намира в затвора Бургас и че други двама свидетели живеят в [община], която се намира много по-близо до [населено място] отколкото до [населено място] или /населено място/. Изтъква се също, че тъй като присъствието на подсъдимия в заседанията по делото е задължително, то същото следва да бъде осигурявано от ОЗ „Охрана“ – Бургас за всяко заседание и че в случая и това обстоятелство следва да се отчита при преценката на аспектите на процесуалната икономия. По тези съображения счита, че Районен съд-Бургас следва да е териториално компетентен да разгледа внесения от РП-Бургас обвинителен акт. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице условията и предпоставките по чл.43 т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: С разпореждане от 06.02.2024 г. съдията - докладчик по НОХД № 428/2024 г. по описа на Районен съд–Бургас е прекратил производството по делото и го е изпратил на ВКС за промяна на местната подсъдност и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. В тази насока са изложени мотиви, че почти всички посочени за пострадали лица (23 свидетели) с изключение само на едно лице са с адрес по местоживеене извън района на РС-Бургас и в частност, че 15 от тези свидетели са от [населено място], област /област/, както и че разстоянието между /населено място/ и [населено място], област /област/, където живеят повечето от пострадалите лица, е над 200 км., поради което разглеждането на делото от местно компетентния Районен съд-Бургас би затруднило своевременното им призоваване за разпоредителното заседание и явяването им по делото пред този съд, което може да доведе до забавяне на производството и до неоправдани разходи за пътни и други разноски на участниците. Воден от тези съображения, съдията – докладчик е приел, че с оглед процесуална икономия делото следва да се разгледа от Районен съд-Пловдив или от Районен съд-Стара Загора, тъй като именно тези съдилища отстоят най-близо до [населено място], област /област/, където е местоживеенето на по-голямата част от пострадалите лица, както и до [населено място], [населено място] и до селата /населено място/ и /населено място/ /област /област//, където живеят част от свидетелите. Съгласно чл. 43, т. 1 от НПК ВКС разполага с правомощие да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, при наличието на предпоставката много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. Интерпретирайки използваното в цитираната разпоредба понятие „много“, върховната съдебна инстанция в практиката си приема, че този критерий е налице, когато броят на посочените лица е значителен и преобладаващ и поради тази причина се създават затруднения за тях и за съда при разглеждане на делото, респективно при изясняване на делото от фактическа страна (определение № 40 по по н.д. № 367/1976 г. ВС на РБ, I н.о., определение № 73 по ЧНД № 466/16 г. на ВКС, I н.о.). Основавайки се на данните по делото, настоящият състав намира, че не се установяват предпоставките на чл.43 т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност. За да се допусне промяна на подсъдността на това основание, е необходимо да са налице реални затруднения за развитието на процеса и за значителен (за преобладаващ) брой на участващите в него обвиняеми или свидетели, при което самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. В случая, обсъждайки наличието на фактора „много свидетели да живеят в района на другия съд“, съдията-докладчик от районния съд неправилно е ограничил преценката си само до свидетелите, посочени като пострадали лица, и е изключил от нея останалите свидетели. Данните от списъка на лицата за призоваване, приложен към обвинителния акт, сочат, че от общо 37 свидетели само 15 от тях живеят в [населено място], област /област/, а същевременно 14 от тях живеят в /област /от които 7 в [населено място], 4 в [община] и по 1 в общините/община/, /община/и /населено място/, като същевременно 2 от свидетелите живеят в близката до [населено място] [община]. Съществен релевантен фактор, пряко рефлектиращ върху ефективното провеждане на съдебното наказателно производство и осигуряването и гарантирането на правата на страните и участниците в него, се явява и обстоятелството, че обвиняемият също е с адрес в [населено място] и понастоящем се намира в затвора - [населено място]. Така, на обстоятелството, че 15 от свидетелите живеят в област /област/, съществено се противопоставя фактът, че обвиняемият и 14 от свидетелите следва да бъдат призовавани от територията на Бургаска област. Следователно в конкретния случай броят на лицата по чл. 43 т.1 от НПК, живущи в района на [населено място], не надвишава този на лицата, живущи в района на [населено място], поради което не би се постигнала сериозна процесуална икономия чрез разглеждане на делото от друг, равен по степен съд, различен от местно компетентния по чл. 36 от НПК. Както бе посочено, за да се допусне промяна на подсъдността, е необходимо не само да са налице реални затруднения за развитието на процеса /поради местоживеенето на значителен брой обвиняеми или свидетели в друг съдебен район/, но и самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. Но при положение, че четиринадесет от свидетелите следва да бъдат призовани от Бургаска област и двама от Варненска област, както и че самият обвиняем следва да бъде осигурен и конвоиран от затвора-Бургас, то местоживеенето на 15 от свидетелите на територията на област /област/само по себе си не е достатъчно да обоснове еднозначен извод, че разглеждането на делото в съд, различен от РС-Бургас, и в частност в РС-Стара Загора ще доведе до намаляване на разходите, свързани с делото, или до причиняване на минимални неудобства за участниците в процеса. Затова в случая нормата на чл. 43 т.1 от НПК, която предвижда изключение от правилото за местната подсъдност, не следва да намери приложение и направеното искане в тази насока не следва да бъде уважено. По така изложените съображения и на основание чл.43 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение