Определение № 60175 от 09.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 383/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 65715 от 12.07.2021 г., подадена от М. М. М. и М. М. М. като процесуални правоприемници на починалия в хода на делото ищец М. Б. М. за допълване на решение № 2 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 383/2020 г. на Върховния касационен съд, I г. о. в частта му за разноските. В писмен отговор, подаден чрез адв. Е.Х. насрещната страна Д. Ц. Ц. изразява становище, че молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена след едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, както и че е неоснователна. Останалите насрещни страни В. И. М. и И. М. Д. не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С решение № 2 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 383/2020 г. на Върховния касационен съд, I г. о. постановено в производството по чл. 290 ГПК, е отменено въззивно решение № 6603 от 20.09.2019 г. по гр.д. № 5247/2018 г. на Софийски градски съд в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 312212 от 12.01.2018 г. по гр.д. № 20335/2016 г. на Софийски районен съд в ЧАСТТА, с която предявените от М. Б. М. против Д. Ц. Ц., В. И. М. и И. М. Д. искове с правно основание чл. 108 ЗС са отхвърлени в установителната част, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Д. Ц. Ц., че М. М. М. и М. М. М. като процесуални правоприемници на починалия в хода на делото ищец М. Б. М., са собственици на реална част с площ 11.21 кв.м от УПИ .... в кв. ... по плана на [населено място], м. ”К. село-Плавателен канал”, цялото с площ 231 кв.м, която реална част е обозначена като паркомясто 1, а по отношение на В. И. М. и И. М. Д. е признато за установено, че М. М. М. и М. М. М. са собственици на реална част с площ 16.77 кв.м от УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], м. ”К. село-Плавателен канал”, обозначена като паркомясто 2. В останалата обжалвана част, с която исковете с правно основание чл. 108 ЗС са отхвърлени в осъдителната им част, въззивното решение е оставено в сила. С това решение съдът не се е произнесъл по искането на касаторите М. и М. М. за присъждане на разноски по делото за всички инстанции, направено своевременно в касационната жалба. Молбата за допълване на решението е подадена на 12.07.2021 г., т. е. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска заплащането на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. В случая от данните по делото се установява, че ищецът М. Б. М. е предявил при условията на пасивно субективно и обективно съединяване следните искове: Против Д. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на реална част от УПИ с площ 11.21 кв.м, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на тази част без основание в размер на 990 лв./ след направеното изменение на иска/; Против ответниците В. И. М. и И. М. Д.-иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на реална част с площ 16.77 кв.м, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на тази част без основание в размер на 990 лв. Цената на исковете по чл. 108 ЗС, определена въз основа на данъчната оценка на целия УПИ, е 708 лв. по иска против Д. Ц., и 1059 лв. по иска против В. М. и И. Д.. Сборът от цената на исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД против ответника Д. Ц. е 1 648 лв., а против ответниците В. М. и И. Д.-2049 лв. М. М. е направил разноски по водене на делото срещу двете групи ответници в първата, въззивната и касационната инстанция в общ размер на 3 353 лв., включващ заплатено адвокатско възнаграждение, държавни такси и депозит за вещи лица, т.е. по 1 677 лв. за всяка група ответници, доколкото липсва разграничение каква част от разноските са във връзка с исковете против Д. Ц. и каква част-във връзка с исковете против останалите двама ответника. Като взе предвид цената на уважените искове / по чл. 108 ЗС/ против двете групи ответници, настоящият състав намира, че на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът Д. Ц. Ц. следва да заплати на М. М. М. и М. М. М. разноски по водене на делото за всички съдебни инстанции в размер на 720 лв., а В. И. М. и И. М. И. следва да им заплатят разноски в размер на 866 лв. Водим от гореизложеното съдът