Определение № 60781 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2272/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ж. В., чрез адв.В. Т., срещу въззивно решение № 10112/29.01.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 4410/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4363/14.06.2019 г. по гр. д. № 15938/ 2017 г. на Софийски градски съд. Съдебният акт се обжалва в частта, с която иска на касатора по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 5 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда по нохд № 4175/2013 г. на Софийски районен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; 2) следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се отчитат всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера му, в това число възрастта на ищеца в производството към момента на повдигане на обвинение срещу него, характеристичните му данни, чистото му съдебно минало и отражението на наказателното производство върху ежедневието му, психическото му състояние и семейния му живот. По тези въпроси се твърди, че въззивното решение противоречи на приетото в решение № 132/29.04.2011 г. по гр. д. № 645/2010 г., III г. о., решение № 388/ 02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о. и решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., III г. о. на ВКС. Ответната страна по жалбата - Прокуратура на Република България - не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да счете, че сумата от 5 000 лв. е достатъчна да овъзмезди ищеца за моралните вреди, претърпени от незаконно упражнена спрямо него процесуална принуда, въззивният съд е посочил, че наказателното производство е продължило 4 години и 5 месеца, който срок не може да се квалифицира като неразумен с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема извършени процесуални действия и поведението на всички участници в производството. Съобразени са взетата мярка за неотклонение „подписка“ за периода от 19.12.2012 г. до 29.06.2016 г.; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение - по 195, ал. 1, т.4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК (опит, чрез използване на специален начин да отнеме владението на чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини); както и постановената още на първа инстанция оправдателна присъда по нохд № 4175/2013 г. на СРС, потвърдена с решение № 612/25.05.2017 г. по внохд № 3526/2016 г. на СГС, на която дата е влязла в сила. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че за периода на наказателно преследване ищецът е изживял обичайните за такива случаи негативни емоции и притеснения; че не са установени те да са с по-висок интензитет и да са довели до трайни и значителни неблагоприятни последици, вкл. влошаване на здравословното му състояние и до сериозно дискредитиране на името му пред семейството и обществото. Отрицателните психо-емоционални състояния са изцяло преодолени от ищеца, без каквито и да е последствия, с подкрепата на семейството и близките му хора. Взетата по време на производството мярка за неотклонение - „подписка“ - е възможно най-леката и реално не е довела до ограничаване на личната му свобода и правото на свободно придвижване. Отчетени са възрастта, семейното положение, чистото съдебно минало на ищеца и социално-икономическия стандарт на живот в страната за изследвания период. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, съдът е приел, че за конкретно установените по вид и интензитет морални вреди обезщетение в размер на сумата 5 000 лв. е справедливо и достатъчно да ги репарира, без да става източник на неоснователно обогатяване за ищеца. При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставените от касатора правни въпроси са релевантни, но същите не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС, вкл. и сочената в изложението (вж. - т. 11 на ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК; решение № 135/28.10.2020 г. по гр. д. № 4581/2019 г., III г.о., решение № 9/27.02.2020 г. по гр. д. № 2614/2019 г., III г. о., решение № 15/14.03.2019 г. по гр. д. № 1939/2018 г., IV г. о., решение № 105/20.04.2016 г. по гр. д. № 4006/2015 г., IV г. о.; решение № 163/01.07.2016 г. по гр. д. № 411/2016 г., ІV г. о., решение № 42/22.02.2013 г. по гр. д. № 854/2012 г., III г.о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о. и др.). Трайно в тази практика е приемано, че за да се определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; продължителността на наказателното производство; наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; разгласата и отзвука в общественото пространство; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има такова - трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му; обществено-икономическите условия в страната и стандарта на живот. Съблюдавайки тези критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД, се определя според вида и тежестта на причинените психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените страдания и неудобства. Унификация и уравниловка при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е невъзможна, от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Видно от съдържанието на въззивното решение, като инстанция по съществото на материалноправния спор, съдът е изложил мотиви относно наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗОДОВ. Обсъдил е и е анализирал кои претендирани от ищеца вреди са произтекли от незаконното обвинение (т. е. налице е причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда) и в какъв размер е справедливо да се обезщетят; както и по отношение на кои вреди липсва такава връзка и поради това не подлежат на обезщетяване. В този смисъл, обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК) и в константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, включително цитираните от жалбоподателя. Поради това, поддържаните от жалбоподателя предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК не се установяват и касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение