Определение № 11322 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8510/2024 г.

Производството е по чл.229 от АПК, във вр. с чл.253 от ГПК, вр. с чл.144 АПК. Образувано е по частна жалба на „БРОМАК“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от служебен синдик В. М., чрез представител по пълномощие – адв. Д. Раков от Софийска адвокатска колегия и от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, представлявано от изпълнителните директори И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., чрез представител по пълномощие – адв. Д. Раков от САК, против определение от 09.07.2024г. ,постановено по адм.д. № 9589/2023г. по описа на ВАС, с което е оставена без разглеждане молбата на „БРОМАК“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, представлявано от изпълнителните директори И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П. по чл. 253 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за отмяна на определение от 20.11.2023 г., по адм. дело № 9910/2023 г. на Върховния административен съд и прекратено производството в тази част,както и е оставена без разглеждане молбата на „БРОМАК“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, представлявано от изпълнителните директори И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П. по чл. 253 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за отмяна на определение от 08.12.2023 г., по адм. дело № 9589/2023 г. на Върховния административен съд и прекратено производството в тази част. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба- Управителен съвет на Българската народна банка чрез адв. Пачаманов и адв.Герджиков намира частната жалба за КТБ АД/н/ не изхожда от назначените постоянни синдици и следва да се остави без разглеждане като недопустима.По същество взима становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд,Втора колегия, като съобрази данните по делото и предмета на производството, намира следното: Производството по адм. дело № 9589/2023 г. е образувано по жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, представлявано от И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П. в качеството им на изпълнителни директори срещу Решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка за отнемане на лиценза на "Корпоративна търговска банка" АД ("КТБ" АД/банката), ЕИК 831184677. Производството по адм. дело № 9910/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС) е образувано след като с Решение № 7803 от 12.07.2023 г. по адм. дело № 1971/2023 г., на основание чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), петчленен състав на Върховния административен съд е отменил по искане на "КТБ" АД, в несъстоятелност, представлявано от бившите изпълнителни директори И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., влязлото в сила Определение № 363 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. дело № 14782/2014 г. и Определение № 3725 от 02.04.2015 г., на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 3438/2015 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. С определение от 20.11.2023 г. по адм. дело № 9910/2023 г. на ВАС, съдът е отстранил от участие в производството по делото съдия Павлина Найденова. Фактическото основание за постановяване на този съдебен акт е обстоятелството, че съдия Найденова е била част от състава на Общото събрание на Съдиите от I и II Колегии на ВАС по тълкувателно дело № 4/2015 година. На 22.11.2023 г. по делото е постъпила молба от "БРОМАК" ЕООД, в несъстоятелност и от "КТБ АД, в несъстоятелност, представлявано от изпълнителните директори И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., чрез представител по пълномощие – адв. Д. Раков от Софийска адвокатска колегия. Молбата е с правно основание чл. 253 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като е формулирано искане за отмяна, поради грешка в определението от 20.11.2023 г. по адм. дело № 9910/2023 г. на ВАС, VІІ о. Като мотив за така формулираното искане е заявено твърдението, че фактическото основание за отстраняване на съдия Павлина Найденова от участие в производството по делото е погрешно, доколкото видно от текста на публикуваното на сайта на ВАС Определение № 1 от 14.06.2016 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г., ОСС І и ІІ Колегии на ВАС, съдия Найденова не фигурира сред съдиите, които са членове на І и ІІ Колегии на ВАС и които са участвали в приемането на посоченото определение и които са подписали същото (или които са подписали особеното мнение към него). В този смисъл е обоснован извод за наличие на грешка в определение от 20.11.2023 г. по адм. дело № 9910/2023 г., доколкото не е налице посоченото в неговите мотиви фактическо основание за отвод на съдия Павлина Найденова, поради което, същото следва да бъде отменено. С определение от 14.02.2024 г. състав на Седмо отделение, с председател съдия Весела Андонова и членове – съдия Славина Владова и съдия Станимир Христов, е оставил без разглеждане молбата на "БРОМАК" ЕООД, в несъстоятелност и "КТБ" АД, в несъстоятелност, представлявано от изпълнителните директори И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П. по чл. 253 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за отмяна на определение от 20.11.2023 г., по адм. дело № 9910/2023 г. на Върховния административен съд и е прекратил производството в тази част. С Определение № 1805 от 15.02.2024 г. по адм. дело № 9910/2023 г. на ВАС, производството по делото е прекратено и адм. дело № 9910/2023 г. е присъединено към адм. дело № 9589/2023 г. – и двете на Върховния административен съд, за общо разглеждане. На 11.03.2024 г. по адм. дело №9589/2023 г. е депозирана молба от "КТБ" АД, в несъстоятелност, представлявано от изпълнителните директори И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П. за отмяна на определението от 08.12.2023 г. за отстраняване на съдия Павлина Найденова от участие в адм. дело № 9589/2023 г. В молбата са изложени същите съображения за отмяна на определението, като в молбата от 22.11.2023 г. по адм. дело № 9910/2023 г. С Определение № 7702 от 20.06.2024 г. по адм. дело № 3655/2024 г. на петчленен състав на II колегия на ВАС, определението от 14.02.2024 г. по адм. дело №9910/2023 г. е обезсилено поради постановяването му от незаконен състав и делото е върнато на съдебния състав, постановил определение от 20.11.2023 г. за произнасяне по молба по чл. 253 ГПК, депозирана от "БРОМАК" ЕООД, в несъстоятелност и "КТБ" АД, в несъстоятелност, представлявано от изпълнителните директори И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П. по чл. 253 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за отмяна на определение от 20.11.2023 г., по адм. дело № 9910/2023 г. на Върховния административен съд. При тази фактическа обстановка е постановено обжалваното понастоящем определение от 09.07.2024г по адм. дело № 9589/2023г по описа на ВАС,с което тричленният състав е оставил без разглеждане молбата на частните касатори понастоящем за отмяна на определения както следва определение от 20.11.2023г по адм. дело № 9910/2023г ,присъединено към адм. дело № 9589/2023г и определение от 08.12.2023г по адм. дело № 9589/2023г и е прекратено производството в тази му част. За да се произнесе,настоящият петчленен състав на ВАС,Втора колегия,приема,че съгласно изричната разпоредба на чл.253 от ГПК „Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск“.В процесния случай става дума за отмяна по реда на чл.253 от ГПК на определение за отвод на член от съдебния състав,което принципно не подлежи самостоятелно на инстанционен контрол.Преценката на един член от съдебния състав или на целия съдебен състав дали да се отведе от бъдещото разглеждане от делото е индивидуална и съдържа както обективни,така и субективни елементи,които сами по себе си предопределят и изискването делото да се разгледа от независим и безпристастен съд,създаден по силата на закона.Тази преценка съгласно действащото позитивно право не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Същевременно нормата на чл.229 ал.1 т.1 и т.2 от АПК предвижда ,че на обжалване с частна жалба продлежат определенията и разпорежданията,които преграждат по нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл.213а ал.7 АПК,както и тези определения и разпореждания в изрично посочените в закона случаи.Очевидно е,че определенията по чл.253 от ГПК ,приложим в административно съдебното производство на основание чл.144 АПК не съдържа норма,която да позволява изричното му обжалване по реда на частите жалби.Същевременно правният характер на определенията по чл.253 от ГПК предопределя липсата на преграждане на по нататъшното развитие на производството,доколкото допустимо е тяхното постановяване само досежно определения,които не слагат край на делото.Безспорно определението за отвод на конкретен съдия докладчик или съдебен състав е именно подобен вид съдебен акт,който не слага край на делото,нито прегражда неговия по нататъшен ход,поради което аналогична е и преценката досежно определенията по чл.253 от ГПК.Преценка на всеки съдия,участник в съдебен състав по реда на чл.22 ал.1 т.1-6 ГПК вр. чл.144 АПК е дали да продължи участието си като член на съдебния състав,като посочи и основанията,поради които счита,че по нататъшно негово/нейно участие е в нарушение на изискванията на чл.22 ГПК. Според настоящият петчленен състав на Върховния административен съд,Втора колегия определенията, с които съдът се произнася по молба по чл. 253 ГПК за отмяна или изменение на постановено от него определение вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Тяхната обжалваемост не е предвидена изрично с разпоредбата на чл. 253 ГПК, нито определението, с което се оставя без уважение/без разглеждане такава молба прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. С оглед на това, въпросът дали съдът законосъобразно е отказал да отмени по реда на чл. 253 ГПК определението си за отвод на член от съдебния състав не е предмет на последващ самостоятелен инстанционен контрол.Поради изложените мотиви петчленният състав приема,че е не е обвързан от записаното в диспозитива на обжалваното понастоящем определение,че същото подлежи на инстанционнен контрол с частна жалба по реда на чл.229 от АПК. Мотивиран от горното съдът приема,че обжалваното определение от 09.07.2024 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 9589/2023г не прегражда по нататъшния ход на делото, доколкото същото е постановено по реда на чл.253 ГПК, поради което и не попада сред актовете, визирани в чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, подлежащи на обжалване с частна жалба. Същото не е и сред случаите, изрично посочени в закона, по смисъла на ал. 1, т. 2 на чл. 229 от АПК. Предвид това и самата частна жалба срещу определението се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. На основание чл. 229, ал. 2 от АПК, настоящото определение е окончателно. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия