Решение № 2116 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10954/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 251, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. и П. Й. С., подадена чрез пълномощника адвокат Н. Николов, против решение № 21689 от 24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 7979/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлено искането им за тълкуване на постановеното по същото дело решение № 5826 от 21.05.2024 г. Касационните жалбоподатели оспорват съдебното решение като недопустимо и неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Считат, че АССГ се е произнесъл по нередовно искане, без да даде указания за отстраняване на нередовностите му. Изразяват несъгласие с извършените процесуални действия от съда по разглеждането и разделянето на делото, както и с мотивите на постановеното решение. Искат по реда на тълкуването да се обяви, че заповедта по чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменена, а решението на Министерския съвет (МС) за изменение на Общия устройствен план (ОУП) е нищожно, в приложение на косвения съдебен контрол за законност на административните актове. Намират, че АССГ не е извършил такъв контрол, те разполагат с право да го поискат, а с атакуваното сега решение съдът се е опитал да промени мотивите си по постановеното по делото решение. Считат, че решаващите мотиви не са ясни относно това дали е извършен косвен съдебен контрол и дали е съобразен приложимият ОУП от 2007 г. или измененият ОУП от 2009 г., който считат за нищожен. Искат отмяна на атакуваното решение и тълкуване на съдебното решение. Претендират разноски. Ответниците - Столичен общински съвет (СОС) и главен архитект на Столична община, не изразяват становище по касационната жалба и не правят искания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира, че не са налице касационните основания за отмяна на решението и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С решение № 5826 от 21.05.2024 г. по адм. дело № 7979/2022 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 11841 от 05.11.2024 г. по адм. дело № 7082/2024 г. на ВАС, чието тълкуване е поискано, е отменено решение № 559/21.07.2022 г. на СОС, с което е одобрено изменение на план за регулация на УПИ І - „за озеленяване, пазар и КОО“ от кв. 4, за промяна на предназначението му в нов УПИ І-„озеленяване“, кв.4 по имотни граници на поземлен имот с [идентификатор], с изключение на скосяване на ъгъла на УПИ при о. т. 216 и сервитут на съществуващ канал по кафявите линии, цифри, текст, щрихи и зачертавания, съгласно приложен проект и изменение на план за застрояване, като се предвижда отпадне на надземното строителство в нов УПИ № І - „за озеленяване“ от кв. 4. Постъпило е искане от В. С. и П. С., които са били жалбоподатели по делото, за тълкуване на постановеното по него решение с конкретно поставени въпроси: 1. Извършен ли е от съда инцидентен контрол за нищожност на решение № 960/16.12.2009 г. на МС за изменение на действащия ОУП на Столична община? 2. Счита ли се за отменена и заповед № РА50-366/08.05.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено да се изработи служебно подробен устройствен план - изменение на плана за регулация и застрояване на м. „[местност]“, кв. 4, УПИ І- „за озеленяване, пазар и КОО“, във връзка с произнасянето на ВАС с решение № 953 от 06.02.2025 г. по адм. дело № 10028/2024 г. За да постанови отхвърляне на искането за тълкуване АССГ е описал извършените по делото процесуални действия и неговия предмет - решение № 559/21.07.2022 г. на СОС. Посочил е, че на тълкуване по чл. 251 ГПК подлежи единствено диспозитивът на съдебното решение, който се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви, като в случая диспозитивът е ясен и по отношение на него не е отправено искане за тълкуване. Освен това в мотивите на съдебното решение са обсъдени твърденията за нищожност на решението на МС. Изложил е, че оспорването на заповед № РА50-366/08.05.2020 г. на главния архитект е отделено в самостоятелно съдебно производство и тълкуването за действието на този акт следва да се извърши от съда който се е произнесъл по него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Отправеното искане не е нередовно, тъй като неговото съдържание позволява да се установи волята на искателите за тълкуване на съдебното решение в заявения от тях смисъл. Въпросът дали мотивите на решението могат да бъдат тълкувани отделно от диспозитива е по съществото на искането и не касае неговата редовност. Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове при възникване на неяснота относно вложения в тях смисъл, която води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, засегнали диспозитива на решението, като мотивите към него могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 251 ГПК само с оглед изясняване волята на съда, залегнала в диспозитива. Мотивите не могат да бъдат тълкувани самостоятелно, отделно от диспозитива, аналогично на липсата на възможност за самостоятелното им обжалване - т. 18 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК. В конкретния случай не е налице неяснота във волята на съда, постановил решението. В диспозитива на същото точно и разбираемо е постановена отмяната на решение № 559/21.07.2022 г. на СОС. По съществото си оплакванията в настоящата касационна жалба са такива за недоизяснен спор, поради твърдения за неяснота дали е проведен косвен съдебен контрол по отношение на заповед № РА50-366/08.05.2020 г. на главния архитект и решение № 960/16.12.2009 г. на МС. Следва да се отбележи, че тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства и доводи. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правния спор по същество, което е недопустимо. В мотивите на постановеното по правния спор решение № 5826 от 21.05.2024 г., АССГ е обсъдил твърденията за нищожност на ОУП (л. 644, втори абзац), а по оспорването на заповед № РА50-366/08.05.2020 г. на главния архитект е постановен самостоятелен съдебен акт - решение № 953 от 06.02.2025 г. по адм. дело № 10028/2024 г. на ВАС. След като е изчерпан редът за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на допълнителен правен резултат, включително по искания за приложение на косвения съдебен контрол и твърдения за порочни действия на съда. Тълкуването на съдебното решение не може да бъде средство за промяна на неговите мотиви, поради което несъгласието на искателите с тях не съставлява основание да се приеме изпълнение на условията по чл. 251 ГПК. Повторна преценка на направените от страните възражения, както и на данните по делото е недопустимо да се извършва по тълкувателен път. В случая волята на съда е недвусмислено формулирана и изразена точно в диспозитива на решението. Не са били налице основания за тълкуването на решението и правилно молбата за тълкуване е отхвърлена. По изложените съображения, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски имат ответниците, но те не са поискали присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,