Определение № 366 от 15.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2379/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. Г., [населено място], срещу определение №70 от 18.03.2014 г. по ч. гр. дело №320/2013 г. на Силистренския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на правна помощ. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд е приел, че претенцията на Г. И. Г. е очевидно неоснователна. Правилно въззивният съд е отказал исканата правна помощ. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не се предоставя в случаите, когато претенцията е очевидно неоснователна. В разглеждания случай тя е такава, защото Г. И. Г. не е изпълнил указанията на Силистренския районен съд и Силистренския окръжен съд за отстраняване на допуснатите нередовности на исковата молба и частните жалби. Въззивният съд с определение №13 от 14.01.2014 г. е потвърдил определение на Силистренския районен съд за връщане на исковата молба на жалбоподателя поради неотстраняване на нередовностите и. С определение от 12.02.2014 г. е върната частната жалба срещу определението от 14.01.2014 г. отново поради неотстраняване на нередовностите на частната жалба. С определение от 10.03.2014 г. по същата причина е върната и частната жалба срещу определението от 12.02.2014 г. Едва след постановяването на последното определение от 10.03.2014 г. е поискана правна помощ. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.