Определение № 2253 от 24.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1468/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца С. А. С., чрез адв.А. А. от САК, срещу определение № 863/23.03.2026г. по т.д.№ 1278 по описа на ВКС за 2025г. С него, след отмяна на протоколното определение за даване на ход по същество, е прекратено производството по делото, образувано по предявените против „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], искове за установяване нищожността, евентуално - за отмяна на арбитражно решение № 2983/25.04.2014г. по арб.д.№ 2983/2014г. на Арбитражен съд - СНЦ „Арбитер Юстициарум“, [населено място]. Частният жалбоподател намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.46, ал.2 ГПК, която е субсидиарна и се прилага само при трайна невъзможност за връчване по другите основни способи, за което в случая липсват данни. Поддържа, че не са спазени законовите изисквания за връчване на ПДИ чрез работодател, като релевира оплакване за необсъждане на изрично въведеното в ОСЗ възражение, че получателят на ПДИ не се е задължил да предаде съобщението на адресата. Изтъква, че в ПДИ не е посочено и няма данни кой е работодателят на ищеца към момента на връчване на ПДИ. Счита, че за началото на срока по чл.48, ал.1 ЗА не е релевантно узнаването на арбитражното решение, а неговото получаване. По изложените съображения искането е за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С писмен отговор ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез главен юрисконсулт Н. Л., оспорва частната жалба. Намира за правилен извода за недопустимост на производството, тъй като адресираната до ищеца ПДИ е връчена по реда, предвиден в чл.46, ал.2 ГПК, на лице, чието качество е посочено в съобщението, което е поело задължение за предаването му, а и, освен това, по изпълнителното дело са постъпвали суми по сметката на ЧСИ в периода 2015г.-2019г., които са разпредяни на взискателите. По изложените съображения искането е за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК. Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, първият състав е приел за начален момент на срока по чл.48, ал.1 ЗА получаването от ищеца на 12.09.2014г. по способа на чл.46, ал.2 ГПК на поканата за доброволно изпълнение/ПДИ по образуваното въз основа на арбитражното решение изпълнително дело. Този извод следва да бъде изцяло споделен. Видно от приложеното към исковата молба копие от атакуваното арбитражно решение от 25.04.2014г., с него ищецът е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД общо сумата 18 443.84лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното изплащане и общо 898.88лв. разноски по арбитражното дело. Видно от приложената към отговора на исковата молба покана за доброволно изпълнение/ПДИ по изп.д.№ 20148480401343 на ЧСИ Р.А., адресирана до ищеца с адрес по месторабота [населено място], [улица], изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.07.2014г. по т.д.№ 4392/2014г.на СГС за присъдени в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД суми за главница 18 443.84лв., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2014г. до окончателното изплащане, разноски общо 948.88лв., юрисконсултско възнаграждение 409.44лв. и такси по изпълнението и разноски 1818.42лв. ПДИ е връчена на 12.09.2014г. на служител, който се е съгласил да я приеме, чиито имена и длъжност са изрично посочени (М. Г. – деловодител). Приложеното към отговора на исковата молба е и запорно съобщение по същото изпълнително дело за налагане на запор до размера на сумите по издадения срещу ищеца изпълнителен лист от 18.07.2014г. по т.д.№ 4392/2014г. върху възнагражденията на ищеца по трудови, граждански или други договори. То е адресирано до „Столичен автотранспорт“, с адрес [населено място], [улица], в качеството му трето задължено лице, и е връчено на същата дата, на която е връчена ПДИ (12.09.2014г.) и на същия служител (М. Г. – деловодител), на когото е връчена ПДИ. В откритото съдебно заседание на 17.02.2026г. ищецът, чрез пълномощника си адв.А., е признал, че е знаел да има задължения по образуваното въз основа на арбитражното решение изпълнително дело и да са му удържани суми, но не е бил наясно какъв е бил техният размер. Възразил е относно редовното връчване на ПДИ, по съображения, че в ПДИ липсва отбелязване лицето да е служител на работодателя и то не се е задължило да я предаде на длъжника. Даденото от първия състав разрешение, че срокът по чл.48, ал.1 ГПК е започнал да тече от получаването на поканата за доброволно изпълнение по образуваното по издадения въз основа на арбитражното решение изпълнителен лист е в съответствие с трайната практика на ВКС, ТК, обективирана в определение № 613 от 24.09.2013г. по ч. т. д. № 3099/2013г. на II т. о., определение № 17 от 20.01.2016г. по ч. т. д. № 3579/2015г. на I т. о., определение № 31 от 22.01.2016 г. по ч. т. д. № 1982/2015г. на I т. о., определение № 153 от 04.02.2016г. по т. д. № 930/2015г. на II т. о., определение № 132 от 23.02.2018г. по ч. т. д. № 464/2018г. на II т. о., определение № 244 от 26.04.2018г. по ч. т. д. № 168/2018г. на II т. о., определение № 175 от 10.07.2018г. по т. д. № 1308/2017г. на I т. о., в които се приема, че, при липса на предходно редовно уведомяване за арбитражното решение, получаването на поканата за доброволно изпълнение може да служи за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Като законосъобразен, следва да се сподели изводът за редовно връчване на ищеца ПДИ на 12.09.2014г.. Връчването чрез работодател е способ, изрично уреден в чл. 46, ал. 2, изр.1, предл.посл. ГПК. Доколкото, съгласно чл.46, ал.1 ГПК, връчването на друго лице се извършва, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, следва да се посочи, че ищецът не е възразил ЧСИ да не е правил опити да му връчи лично ПДИ. Не е спорно, че посоченото в запорното съобщение трето задължено лице е работодателят на ищеца към момента на връчването. В ПДИ са посочени имената и качеството на служителя, получил ПДИ, както и, че той се е съгласил да я приеме. Ищецът изрично е признал, че е знаел за образуваното изпълнително дело, по което са му правени удръжки. Налага се краен извод, че преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗА е започнал да тече на 12.09.2014г. и е изтекъл преди подаването на исковата молба, поради което образуваното въз основа на нея съдебно производство е недопустимо. Поради съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед този изход на спора в полза на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на частната жалба, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 НЗПП, чийто размер се определя на 50 евро.