Определение № 582 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1993/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. М., срещу разпореждане № 206 от 04.06.2014 г. на Председателя на Първо търговско отделение на Върховен касационен съд по преписка с вх. № 8044/04.06.2014 г., с което е върната исковата молба по чл. 47 ЗМТА на [фирма] за отмяна на решение от 25.10.2013 г. по межд. арб. д. № 3/2013 г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, [населено място], като подадена извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да се продължи администрирането на исковата му молба. Аргументира се с това, че с решение № 470/16.10.2013 г. по т. д. № 360/2013 г. на Пловдивски окръжен съд е признато за установено несъществуването на вписаните обстоятелства в Търговския регистър по партидата на [фирма] относно прехвърлянето на дружествените дялове на [фирма] от Г. С. К. в полза на Н. И. Р., и натоварването на последния с представителството и управлението на дружеството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Препис от решението от 25.10.2013 г. по межд. арб. д. № 3/2013 г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България е връчен на жалбоподателя на 04.11.2013 г., чрез Н. И. Р. на адрес – [населено място], [улица]. От справка в търговския регистър към А. по вписванията става ясно, че Н. Р. е бил управител на [фирма] от 21.05.2013 г. до 20.01.2014 г., когато е заличен на основание влязлото в сила решение № 470/16.10.2013 г. по т. д. № 360/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, а адресът, на който е изпратено съобщението е седалище и адрес на управление на дружеството от 11.03.2013 г. до 27.05.2014 г. Съгласно разпоредба на чл. 8 ЗТР, заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването. Следователно търговското дружество - жалбоподателя е било надлежно уведомено за арбитражното решение, чиято отмяна иска. Ирелеватно е обстоятелство посочено от жалбоподателя, че с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено несъществуването на вписаните обстоятелства в Търговския регистър по партидата на [фирма] свързани с неговото управление и представителство, тъй като към датата на връчването на преписа от арбитражното решение Н. И. Р. е бил законен представител на дружеството. Доводите на Председателя на Първо търговско отделение на ВКС, че исковата молба на [фирма] не е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок на чл. 48, ал.1 ЗМТА следва да се подкрепят. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение