Решение № 8067 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2851/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерския съвет (МС) на Република България, чрез процесуалния представител Б. Джурин против решение № 14275/19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1976/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по жалба на „Каскадас Резорт и СПА“ ЕООД, е отменено Решение № 607/16.08.2024г. на Министерски съвет на Република България за одобряване на помощ на кандидатите по програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, в частта, представляваща мълчалив отказ да бъдат верифицирани и определени за изплащане заявените от дружеството 3 849 бр. нощувки на обща стойност от 62 931,15 лева за периода 01.03.2024г. – 30.04.2024г. С касационната жалба са релевирани съображения за неправилност- постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни доводи за наличието на посочените касационни основания, по които се претендира отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – "Каскадас Резорт и Спа" ЕООД, чрез адв. С. Т. -Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски съобразно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Каскадас Резорт и СПА“ ЕООД против Решение № 607/16.08.2024г. на Министерския съвет на Република България за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерски съвет от 2022г., в частта, представляваща мълчалив отказ да бъдат верифицирани и определени за изплащане заявените от дружеството 3 849 бр. нощувки на обща стойност от 62 931,15 лева за периода 01.03.2024г. – 30.04.2024г. Дружеството-жалбоподател е регистрирано за участие в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България и е кандидатствало за предоставяне на помощ за процесните периоди с подаването на електронен формуляр за кандидатстване чрез Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), които са подробно описани в първоинстанционното решение. Съдът с протоколно определение от 21.10.2025г. е отхвърлил искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като една част от фактите не са спорни между страните, а другата част касаят статистическа информация, а именно обобщаване на критерии във връзка с неизплатени нощувки от Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, както и че тези данни могат да бъдат събрани и от трето лице Министерство на туризма. Според съда оспореното решение, в частта относно „Каскадас Резорт и СПА“ ЕООД, не съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, тъй като не са изложени мотиви, които да обосноват размера на верифицираните нощувки и верифицираните за тях средства по Списък № 23, респективно размера на непризнатите нощувки. Счел е за недопустимо волята на административния орган да се установява от представените по делото допълнителни становища и книжа към тях, защото са представени след депозиране на жалбата и административната преписка в деловодството на съда, както и след проведени няколко заседания по делото, в противоречие с възприетото по ТР № 16 от 31.03.1975 на ОСГК на Върховния съд. С тези доводи е мотивирана незаконосъобразност на обжалваната част от решението на МС, същото е отменено и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващия съд са незаконосъобразни и необосновани. Неправилен е изводът на съда, че административният акт не е мотивиран. В настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 22, т. 2 от АПК, в която е предвидено, че производството по раздел I, глава пета от АПК (чл. 32 - чл. 64) не се прилага за индивидуалните административни актове на Министерски съвет, каквото по своя характер е процесното решение в обжалваната част по отношение на "Каскадас Резорт и СПА" ЕООД. В цитираните разпоредби се намира и нормата на чл. 59 от АПК, отнасяща се до изискването за форма на индивидуалния административен акт. Следователно решението на Министерски съвет е допустимо да не се съдържа изрично реквизитът по чл. 59, т. 4 от АПК - фактически и правни основания за издаване на акта. Това законодателно разрешение кореспондира с уредбата по Раздел II "Подготовка, съгласуване и внасяне на проекти на актове за разглеждане на заседание на Министерския съвет" от Глава Трета на Устройствения правилник на МС и на неговата администрация, където е предвидено, че въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят задължително с писмен доклад, подписан от вносителя и съдържащ, наред с други реквизити, причините, които налагат приемането на акта, в т. ч. мярката по правителствената програма и/или стратегическия документ, в изпълнение на която той се предлага и правното основание, на което въпросът се внася за разглеждане от МС – чл. 35, ал. 2. Така изискуемият доклад е с предназначение и последици на мотивировка на издадения от Министерски съвет индивидуален административен акт. В случая правилна е преценката на административният орган, че в настоящия случай са налице конкретни фактически и правни съображения за издаването на акта, тъй като същите се съдържат в доклада на министъра на туризма и в изготвената справка № 23 за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България - съответно за периодите 01-31.03 и 01-30.04.2024г. От страна на министерство на туризма е представен Протокол №16 от работата на оценителната комисия с приложенията му, която е извършила преценка за размера на неверифицираните нощувки, които не отговарят на съответните критерии. С оглед приложимата тълкувателна практика, съдът е следвало да разгледа и обсъди приложените в административната преписка документи, които са послужили като основание за издаване на Решение № 607/16.08.2024г. на Министерския съвет на Република България. Съдебният акт е издаден в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК и чл. 171, ал. 1 от АПК, тъй като не са взети предвид всички представени и относими към спора доказателства. Спорният въпрос по делото е броя на допустимите спрямо критериите на Програмата нощувки, реализирани от настанените в обекта на дружеството разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. В програмата и в допълващите я решения на Министерски съвет на Република България са посочени критериите, на които следва да отговарят кандидатите, както и настанените в съответните обекти лица, като изрично е посочено, че при несъответствие със заявените данни и служебно събраната информация, втората се приема за достоверна, както и че констатираните нередности или несъответствия с изискванията на Програмата представляват основание за отказ за предоставяне на средства. В съдебното решение обаче не са изложени мотиви и анализ на представените доказателства, съобразно горното, както и не са разгледани всички доводи на страните. В конкретния случай, касационния жалбоподател твърди, че при настаняването, разселените лица са използвали различни документи (паспорти, лични карти), като за част от нощувките липсва информация за тези документи, имената са записвани по различни начини и на различни езици. По тази причина, прилагането на филтри включващи тези параметри, съществено намалява броя на допустимите за верифициране нощувки/разходи, тъй като филтрирането се прави по параметри: ЛНЧ, номер на регистрационната карта, номер на паспорт, ЛНЧ на родител и дата на раждане. Спрямо обработените данни от протоколите, относими към изготвения Списък 23, по отношение на дружеството са идентифицирани 25 лица за март 2024г., с право за подпомагане по Програмата и 29 лица за месец април 2024г., а за тези период не са изпълнени общо 3 849. Също така е посочено, че електронния формуляр за кандидатстване не съдържа справка, в която изрично да е записана сумата, за която кандидатства дружеството, а кандидатстването е за съответния отчетен периода. Размера на плащането се определя след извършена верификация на реално предоставената хуманитарна помощ. Съдът не е обсъдил и представените по делото Справка № 23 с представените доказателства в административната преписка от страна на Министерския съвет и Министъра на туризма, включително и становището на Министъра на туризма -л.64 от приложенията по делото- син класьор. Не е извършен анализ въз основа на горните документи дали от тях се установява конкретно размера на неверифицираните разходи, т. е. неодобрените от оценителната комисия нощувки, които не отговарят на съответните критерии на Програмата. На следващо място, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал по делото съдебно-счетоводна експертиза, а необосновано е отхвърлил искането за нейното назначаване. Всички тези нарушения водят до липса на фактически изводи, които да оформят правните изводи за установяване или не на отказа на неверифицираните нощувки, които не отговарят на съответните критерии. Наред с горното, спорът по делото предполага преценка не само относно размера неверифицираните нощувки, а дали реално е налице твърдяното от административния орган несъответствие на данни на разселените лица настанени в обекта на дружеството, т.е. налице ли е предоставената хуманитарна помощ. Следователно съдът е следвало в развилото се пред него производство по проверка на законосъобразността на решението да прецени и съществуването на материалните основания за издаването му, което той безспорно не е направил. Следва да се отбележи, че независимо от наличието на приобщени по делото данни, позволяващи преценка по съществото на спора, повдигнат пред административния съд, решаването на спора по същество от настоящия касационен състав се препятства от забраната за нови фактически установявания в касационното производство и би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Предвид изложеното, установените като допуснати от първоинстанционния съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагат решението му да бъде отменено на това основание и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора, Административен съд-Варна следва да осъществи подробен анализ на събраните по делото доказателства, допускане на съдебна експертиза, както и цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. С оглед изхода от спора и правилото на чл. 226, ал. 3 АПК, по искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение