Определение № 54 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3380/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. К. Г. като пълномощник на С. А. С. с искане за изменение определение № 208 от 25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3380/2019 г. в частта за разноските, като в полза на доверителката му бъдат присъдени сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. В молбата са изложени твърдения за това, че доказателствата за договорено и заплатено от доверителката С. С. адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС са били представени с отговора на частната касационна жалба, но поради деловоден пропуск са били приложени не към отговора, а по - назад в материалите по делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 208 от 25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3380/2019 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 863 от 30.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 239/2019 г. на Окръжен съд - Смолян по подадената против него частна касационна жалба от М. Н. И. и В. Н. И.. С това определение е оставено без уважения искането на С. С. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за изготвяне на отговор на частната касационна жалба, като е прието, че към отговора на частната касационна жалба няма приложени договори за осъществяване на правна защита и съдействие от адвокат. По повод настоящото молба и твърденията в нея, настоящият състав констатира, че С. А. С. е подала отговор на частната касационна жалба, заведен с вх. № 3671 от 27.08.2019 г. и допълнение към него, заведено с вх. № 37.06.2019 г., към което са приложени писмени доказателства - договор за изработка от 23.07.2019 г. за премахване на масивна ограда и фактура от 02.08.2019 г., издадена от „Строител” ООД, както и снимков материал относно премахване на оградата. Към допълнението е приложен /л. 76 от касационното дело/и договор за правна защита и съдействие серия СМ № ...., сключен на 22.08.2019 г. с адв. К. Г., видно от който за изготвяне на отговор на частната касационна жалба С. С. е заплатила договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Представен е и друг договор за правна защита и съдействие, видно от който тя е заплатила на адв. К. Г. сумата 219 лв. както следва: 189 лв. за заверка на преписи от документи по чл. 32 ЗА, представляващи материали по изп.д. № 27/2017 г.; сумата 30 лв. хонорар за извършен оглед на имота на 28.08.2019 г. По отношение на разноските, документирани с този договор съдът е приел, че не се дължат, тъй като нямат връзка с предмета на делото пред ВКС. Предвид това настоящият състав намира молбата за изменение на определение № 208 от 25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3380/2019 г. на ВКС, І г.о. в частта за разноските за частично основателна. Действително се установява, че искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е оставено без уважение поради пропуск на съда, който следва да бъде отстранен, като в полза на С. А. С. бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на частната касационна жалба. Водим от гореизложеното съдът