Определение № 9603 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8703/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на М. И. К. против определение № 7792/29.06.2026 г. по адм.д.№ 911/ 2026. по описа на Административен съд -Пловдив. Иска отмяна на определението, защото са неправилни изводите за липса на годен за оспорване административен акт. Ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.15 от Регламент2016/ 679. Предоставената информация е частично дадена. Ответникът е страна по договор за предоставяне на гаранция и дължи при поискване предостоавяне на носителите на лични данни в цялост. Субектът на данни не е длъжен да мотивира искането си, според решение по дело С-307/22 администраторът дължи предоставяне на копие от данните без да обяснява причините, поради които ги иска. В този смисъл чл. 15, пар. 3 от Регламента, а субектът на лични данни има право да получи копия от договор и приложенията към него. Ответната страна "Файненшъл България" ЕООД оспорва частната жалба и твърди, че нямат отказ на заявлението по чл.15, пар.3 от Регламента. наличието на лични данни в договорно досие не означава, че субектът на лич„ни данни има автоматично право на достъп до всеки отделен документ като бележки, общи условия и други подобни. Предоставят се само документи с личните данни. Оспорва пртенцията по чл. 38 от ЗА. Върховният административен съд, състав на пето отд., като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение №7792/ 29.06.2026 г. по адм.д.№ 911/ 2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. К. срещу отказ за предоставяне на носители на лични данни, обективиран в уведомление от 24.03.2026 г. на "Файненшъл България " ЕООД. Съдът приема, че на заявителя са изпратени копия извлечения от договор за кредит и договор за гаранция и правото е реализирано в пълен обем, предвид приложенията към отговора на дружеството, като е направена разлика между правото на достъп по чл. 15 от Реграмента и правото на получаване на копие документи, регламентирано по националното право по чл. 11, ал. 3 от Закона за потребителския кредит. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Със заявлението си до "Файненшъл България" ЕООД по чл.15 от Регламент 2016/679, М. К. на основание задължения към дружеството по договор за потребителски кредит с [идентификатор] е поискала: 1.потвърждаване обработване на лични данни,2. получателите на личните й данни, срок за обработване,3. данни за извършените плащания, от които да е видно какви суми по размер и на какви дати са постъпвали като погашения по кредитния договор за паричен заем, кои компоненти от договора и приложенията са използвани от кредитора за платените суми- главница, лихви, такси, неустойки и други, 4.във връзка с горното предоставяне на копия от договора за паричен заем с идетификатор [номер] в ЦКР на БНБ и приложенията към същата, защото са носители на лични данни. От отговора на "Файненшъл България" ЕООД и приложенията към него се установява, че договор за паричен заем №[номер] от 30.10.2025 г. е сключен между М. К. и "Изи Асет Мениджмънт" АД, а не с "Файненшъл България" ЕООД. Между частната жалбоподателка и ответната страна е сключен договор за предоставяне на гаранция № [номер] от 30.10.2025 г. Представени са ксерокс копия от онези части от договорите с "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД, които съдържат лични данни като три имена, ЕГН, адрес, и подписи, както и удостоверение от 18.03.2026 г., издадено от "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД, в което е посочено, че личните данни на М. К. се обработват съвместно от двете дружества, че се предоставя точно копие на онези лични данни, които са в процес на обработване. На заявителката се предоставя информация, състояща се от лични данни и документи, както и извлечения от база данни в Приложение №1. Към отговора е приложено и ксерокс копие от личната карта и подписана на 30.10.2025 г. декларация от М. К.. В отговора изрично упоменато на кои правни субекти са предоставени личните данни, целите и основанието на обработване на личните данни от "Файненшъл България" ЕООД, категориите лични данни, трети лица и трансфер, срок за съхранение. Относно искането за предоставяне на справки извлечения за получени и погасени суми има отказ, поради това, че искането не попада в обхвата на чл.15 от Регламент 2016/679. В производството пред администратора на лични данни, М. К. иска отговор на конкретни въпроси и предоставяне на копие от договора за паричен заем, който е сключен с друг правен субект, а не със сезирания администратора на лични данни. Въпреки това същата е получила и отговор на поставените въпроси относно личните данни, които са в процес на обработване от "Файненшъл България " ЕООД по договор за гаранция, ксерокс копие от договорите за кредит и парична гаранция в онези части, които съдържат лични данни. В жалбата до първоинстанционния съд жалбоподателката се оплаква, че има отказ да й бъдат предоставени ксерокс копия от договора за гаранция и всички останали съпътстващи документи. Такъв отказ обаче няма по няколко съображения. За да има отказ, първо трябва да има искане до субекта, в чиято компетентност е да уважи искането. В случая в заявлението се иска копие от договора за потребителски кредит, а не от договора за предоставяне на парична гаранция. При това положение след като не е налице сезиране с такъв предмет на искането - няма и отказ. Въпреки това на жалбоподателката й е предоставено ксерокс копие от договора за потребителски кредит с "Изи Асет Мениджмънт" АД в онези части, които съдържат личните данни на жалбоподателката. В отговора е налице пълна информация за категориите лични данни, които се обработват от "Файненшъл България" ЕООД, основанието, целите, субектите на които се предоставят, срока за съхранение. Следователно и в тази част на искането няма отказ за предоставяне на исканата информация. Изричен отказ има само по отношение на исканата информация за справки, извлечения за получени и погасени суми по договор за потребителски кредит, какъвто с "Файненшъл България " ЕООД не е сключван. Правилно съдът приема, че и в тази част жалбата е без предмет, защото отказът е извън приложното поле на чл.15 от Регламент 2016/679 и се отнася до информация по изпълнение на облигационни правоотношения и следователно попада в приложното поле на чл.11, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, според който кредиторът / какъвто ответникът не е по договора за заем/ предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.. Като е прекратил делото съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Ответникът не претендира разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение