Решение № 881 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6384/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Пиперкова срещу решение № 5050 от 15.05.2025 г., постановено по адм. д. № 444/2025 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. С него в производство по реда на чл. 185 – чл. 196 АПК, са отменени разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 7 и Приложение № 11 към чл. 15, ал. 1, т. 7 и чл. 15, ал. 13 и ал. 14 от Наредба № 1-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, (изм. с ДВ. бр. 93 от 2023г. в сила от 09.11.2024 г.) Твърди се, че постановеното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационния отменителни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение от петчленния състав на Върховния административен съд, с което да се отхвърлят жалбите на Българска асоциация на клубовете за старинни и класически автомобили и мотоциклети и П. Т. З.. Ответникът - Българска асоциация на клубовете за старинни и класически автомобили и мотоциклети, чрез адв. П. Славов излага съображения за неоснователност на касационните жалби и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски в размер на 960 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Ответникът - П. Т. З. от гр. Димитровград, чрез адв. Б. Бойчев също счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък на разноските за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия, след като разгледа доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения от закона срок, предвид което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени оспорените разпоредби от Наредба № 1-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), съдът приел, че е допуснато нарушение на чл.26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), защото липсва обществено обсъждане относно изменението на нормата на чл. 15, ал. 1, т.7 от Наредбата, което е съществено нарушение. Съдът устанвил също така, че не са упоменати причините и целите, които налагат изменение по отношените на изикванията за повторен и последващ технотест при възстановяване на регистрацията на моторно превозно средство (МПС) и не са посочени и средствата, необходими за прилагане на изменената наредба, което е в нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 4 и т.5 ЗНА. В допълнение, съдът констатирал, че е налице и материална незаконосъобразност на оспорните текстове от Наредбата, поради противоречието им с норми от по-висок ранг, а именно чл. 143, ал. 10, изр. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 37, т.1 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на ЕП и на Съвета от 15 януари 2013г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и не са налице релевираните от касационните жалбоподатели касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че решението е недопустимо, като постановено по процесуално недопустими жалби. С ДВ, бр.24 от 21.03.2025г. е направено изменение само в разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 7 след думите „чл. 18б, ал. 1, т. 4, 8 и 9“ запетаята и думите „ако не са минали повече от 12 месеца от служебното прекратяване на регистрацията“ се заличават. Съдът правилно се е позовал на решението от 24.11.2022г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-289/21, в което се приема, че е отпаднал предмета на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да бил взет предвид. Цитираната вече разпоредба на чл. 186, ал. 1 АПК обвързва правото на оспорване с наличието на пряк интерес на оспорващия субект, възникнал в една от изрично уредените хипотези. Такъв интерес за жалбоподателите е налице, доколкото оспорените процесни разпоредби са били част от позитивното право още при подаване на жалбите - 17.12.2024 г. и 10.03.2025г., и поддържат правния си интерес от оспорваннето на процесните разпоредби в редакцията й след изменението с ДВ, бр.24 от 21.03.2025г., поради което за жалбоподателите Българска асоциация на клубовете за старинни и класически автомобили и мотоциклети и П. Т. З. е налице правен интерес от тяхното оспорване. Решаващият правен извод на тричленния съдебен състав за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА, е в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка. След извършена служебна проверка в портала за обществени консултации, се установява, че няма данни за оповестяване по реда на ал. 2, чл. 26 ЗНА на изменението на процесната разпоредба - чл.15, ал.1, т.7 от Наредбата, а са налични единствено по отношение на разпоредбите на чл.12, ал.5 и чл.12б от Наредбата. Освен това, както правилно е приел тричленният състав, от представена административна преписка, се установява, че за изменение на нормата на чл.15, ал.1, т.7 от Наредбата в доклада не са посочени очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, което съставлява липса на мотиви по смисъла, вложен в чл. 28, ал. 2, ЗНА. Обоснован и съответен на трайната съдебна практика е извода, че неспазването на законовите разпоредби на чл. 26 и чл. 28 ЗНА, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не позволява на заинтересованите страни да формират становище относно мотивите на органа, както и да участват ефективно в производството по приемането на акта, което води до невъзможност да бъдат спазени принципите, при които се изработва проект на нормативен акт, а именно - необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност (чл. 26, ал. 1 ЗНА). Нарушаването на тези разпоредби е самостоятелно основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт, на основание чл. 146, т. 3 АПК във връзка с чл. 196 АПК, поради което оспореното съдебно решение като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Анализът на текста сочи, че законодателят не е предвидил изискването за представяне на протокол от „технотест“ като императивно условие за възстановяване на регистрацията. Оспорената норма е в разрез с чл. 37, т. 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Европейската правна рамка установява, че техническата проверка (технотест), извършена при първоначална регистрация, има неограничен срок на действие. Следователно, въвеждането на допълнителното задължение за „технотест“ при възстановяване на прекратена регистрация е извън обхвата както на националната, така и на европейската правна регламентация, което обосновава изводът на съда за допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение на тричленният състав на ВАС, осмо отделение, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е своевременно направеното искане от ответниците по касация П. Т. З. и Българска асоциация на клубовете за старинни и класически автомобили и мотоциклети, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия