Решение № 330 от 15.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3030/2013 г.

Производството е по чл.250 ГПК. Постъпила е молба от „В УТГ.” в н. за допълване на решение №221 от 10.06.2015г., постановено по делото, с твърдението, че ВКС не се е произнесъл по част от предмета на делото. Поддържа, че с исковата молба ищецът „В УТГ.” в н. е предявил при условията на евентуалност два иска: главен иск- осъдителен с правно основание чл.812 от ГГК във връзка с чл.21 и сл. от ЗН за връщане на сумата от 58 572.46 лв. като платена без съгласието на синдика на дружеството – ищец в несъстоятелност, ведно със законната лихва, и евентуален иск – осъдителен за връщане на процесната сума 58 572.46 лв. ведно със законната лихва, като получена на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В отговор на молбата по чл.250 ГПК ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] изразява становище за неоснователност на молбата за допълване на решението. Излага аргументи, че не се е сбъднало отрицателното вътрешно процесуално условие за предявяване на евентуалния иск и съдът не дължи произнасяне по него. Евентуалният иск е предявен при условие, че съдът приеме, че претендираната сума не е била прехвърлена в нарушение на обезпечителната мярка и не следва да бъде върната на ответника на това основание. Изложени са също съображения за неоснователност на евентуалния иск, като се поддържа, че сумата е получена на правно основание изпълнен договор за СМР от 12.07.2006г.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение приема следното: Молбата е постъпила в срока по чл.250, ал.1 ГПК, но същата е неоснователна. Поставеното от ищеца условие за произнасяне по евентуалния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - за връщане на сумата като платена при начална липса на основание, е ако съдът приеме, че сумата от 58 572.46 лв. не е била прехвърлена в нарушение на наложената на дружеството – ищец обезпечителна мярка. В решението си по главния иск съставът на ВКС ТК е приел че получената от българското търговско дружество [фирма] сума е без правно основание, тъй като банковия превод на сумата от „В у Т Г.” – Германия е направен след наложените обезпечителни мерки на това дружество и без съгласието на назначения от съда временен синдик. Връщането на сумата обаче не се дължи от ответника, тъй като е изтекла погасителната давност за предявяване на иска по приложимото материално право на ищеца. Молбата за допълване на решението е неоснователна защото в случая не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск, поставено от ищеца в исковата молба, в какъвто смисъл се е произнесъл ВКС в решението от 12.06.2015г. Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение