Определение № 8893 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Админисративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Р. Д. Ш. от гр. Бобов дол, чрез процесуалния му представител адв. Пешева, против определение № 966 от 28.04.2026г., постановено по адм. дело № 215/2026г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. Ш. и „Комфорт КЕ“ ЕООД против Заповед № З – 133 от 09.03.2026г. на кмета на община Бобов дол, с която на основание чл. 156 АПК е отменена заповед № З – 739 от 27.11.2024г. на кмета на община Бобов дол за учредяване на право на преминаване през част от ПИ идентификатор № 04501.101.1, собственост на „МАГ“ ООД и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че съдът не е установил действителната правна природа на акта, като навежда съображения, че същият не е такъв по чл. 156 АПК, а представлява друг акт, тъй като с него административният орган е отменил своя предходна заповед. Твърди и че дори да се приеме, че се касае за акт по чл. 156 АПК, то като акт, с неблагоприятни за него последици, същият подлежи на оспорване, като посочва и че е налице правен интерес за това. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът кметът на община бобов дол не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АС – Кюстендил е приел, че в случая е направено оттегляне на административен акт по реда на чл. 156 АПК в рамките на образувано висящо съдебно производство, а не по реда на чл. 91 АПК, в който случай съгласно ал. 2 новият акт подлежи на съдебен контрол. Посочил е, че с оспореният акт административният орган е упражнил правото си по чл. 156 АПК, като това представлява процесуално действия, по което се произнася съдът по делото, по което е направено, като именно това е съдебният акт, който подлежи на последващ контрол. Приел е, че оспорената заповед като такава по чл. 156, ал. 1 и 2 АПК, не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно оспорване. По тези съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилен е извода на съда за липса на подлежащ на съдебен контрол административен акт по чл. 21 АПК, тъй като видно от съдържанието на оспорената в това производство заповед, с нея не е оттеглена заповед № З – 739 от 27.11.2024г. по реда на отзива по чл. 91 АПК, само в която хипотеза новият акт, подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В случая от съдържанието на оспорената заповед в това производство безспорно следва извода, че същата е такава по реда на чл. 156 АПК, издадена в рамките на висящото съдебно производство по адм.д. № 615/2024г. по описа на АС - Кюстендил и съставлява процесуално действие, по което следва да се произнесе съдът по адм.д. № 615/2024г. с определение, което определение подлежи на последващ съдебен контрол. Предвид изложеното административният съд правилно е приел, че в случая не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, съответно липсва акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,